Иван Вазов

(1850 1921)

Цялото творчеството на Иван Вазов е подчинено на България и на всичко онова, под което разбираме родно. Фигурата на Иван Вазов е неразривна част от духовното пространство на България и сакрализира националната ни идентичност по неповторим начин, гарантирайки бъдещото ни самосъзнание на българи, без което народът ни не би просъществувал през идните столетия. Ключовото му място в социокултурния ни кон-текст му отрежда място на стожер на българското и е нравствена школа за национално възпитание, през която преминава всяко поколение българи, придобивайки основание за национално самочувствие. Макар че не е пряк участник в борбите за национална не-зависимост през ХХ век, а само техен съвременник, то творчеството му очертава цен-ностния регистър и духовното битие на нацията ни в едно преломно и драматично вре-ме, запечатило в писмените анали културната памет на народа в онзи период. В твор-чеството си той възвеличава славното ни минало, но безпристрастно показва горчивите истини на националния ни характер. Писателят гради пантеона на героичното и свет-лите патриотични идеали, около които са се обединили българите. С обективния си поглед Вазов сочи пороците на българското общество в следосвобожденска България, разграничавайки възвишеното от ниското, преходното от вечното. Съвременник на две исторически епохи, Вазов противопоставя героичното минало срещу покварата и нрав-ствената деформация на българина след Освобождението, разкрива бездната, която зее между новите властници и хората от народните низини. Видял как народът се изправя в целия си исторически ръст, след Освобождението Вазов не може да се примири с ду-ховната и икономическата криза, които царят, с дребните характери, тесните чела и широко отворени джобове на новите людье от създадената нова земя. Вазов тво-ри във време, в което си дават среща ценностите на Възраждането и тези на следосво-божденска България, бележещи драмата на прехода. Признат още приживе за класик на българската литература, той е наричан народен поет, патриарх на българската лите-ратура, което свидетелства за духовното му величие и сила, но създава и мита за ду-ховния водач на нацията, придава му свят ореол на писател с активна обществена пози-ция, чийто образец е труден за следване и въпреки опитите да бъде повторен, то той не е осъществен от никой друг в родната ни литература. Макар творците от кръга Ми-съл (в началото на ХХ век) да подлагат на съмнение художествената и естетическа стойност на неговите произведения, ръководейки се от новите, модернистични схваща-ния за ролята на писателя и неговото творчество, фигурата на народния поет не е раз-венчана, защото всеобщото народно признание е най-силният аргумент в негова защи-та. Значимата роля, която е изиграл, отразявайки победите и погромите в съдбата на на-рода, формират облика му на човек, написал поетичната хроника на пет войни и запеча-тал всеки трепет в историческите съдбини на България. Този интересен сблъсък между млади и стари днес изглежда маловажен, но показва едно, че истински значимото стои извън всякакви литературоведски претенции, защото ценностно е онова, което фиксира фундаменталните стойности на историческото време и етноса и на универсалните цен-ности на човечеството.

!!!Важно е да запомните за Иван Вазов и неговото творчество:

• Първият професионален писател в литературната ни история, който налага нова обществена нагласа към интелектуалните занимания и творческия про-цес като цяло.