ИВАН ВАЗОВ ПОЕТИЧЕСКИ ПЪТ

Милена Цанева

/.../

2. ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ"

С дълбочината, с която пресъздават една грандиозна епоха от нашия исторически живот, и с монументалната внушителност, с която изграждат българския национален пантеон, 12-те стихотворения от Вазовата Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане. Не само защото хронологически ги предхождат, но и защото в известен смисъл - като възможност за въздействие върху общественото съзнание - ги превъзхождат. Поезията е по-сериозна и по-философска от историята", твърди Аристотел. Дори и когато техният обект с един и същ, поезията обхваща по-широко света, загребва по-дълбоко в човешката душевност, улавя не само случилото се, но и вероятността или необходимостта това да се случи. И тъкмо за това по-пълно и по-проникновено постига характера на историческите епохи и техните герои. Както често се случва в поезията, Епопея на забравените" ни стъписва с някои открития, които не можем да отдадем на познанието" пише известната историчка Вера Мутафчиева, отбелязвайки някои изумително точни констатации" на Вазов, направени още преди историческата наука да е казала тежката си дума /В. Мутафчиева. За българската национална митология. Септември, 1981, 11, с. 177/.

Впрочем, сравнявайки поезията и историята с цялото различие на техните същност и задачи, не бива да забравяме и за тяхното изначално единство в древните епопеи. И не можем да не си спомним за това единство, когато заговорим за Епопея на забравените".

Наистина тя е назована от автора си Епопея" по-скоро във второто преносно значение на думата - като знак за героичната същност и историческа мащабност на събитията и героите, които се възпяват (Да си спомним: Епопея тъмна, непозната нам"...). Но определенията, продиктувани от интуицията на художника, често придобиват смисъл по-богат от този, който самият той е съзнавал. И интуицията не е подвела Вазов. В известен смисъл Епопея на забравените" действително притежава много от същностните черти на древната епопея, както ги формулира Михаил Бахтин - и насочването към национално-героичното минало като към "абсолютно минало", свят на "началата" и върховете", на бащите и родоначалниците", на първите" и най-добрите"; и опирането не върху личния опит, а върху