ИВАН ВАЗОВ - Под игото- революционното израстване на народа

Цялото Вазово творчество е посветено на Българрия.В живота му не съществува нищо друго, на което така пълно да отдава всичките си мисли и чувства. Той смята за свой свещен дълг да живее с всяка болка и победа на Родината,да бъде нейна съвест. Свидетел на борбите на народа ни за свобода и национално признание, бурната предосвобожденска епохас героизма и революционната си романтика, оставя завинаги дълбоки следи в съзнанието на Вазов. Самия той участва в подготовката на Априлското въстание. Темата за бунтовния април 1876година се превръща за него в непресъхващ извор на вдъхновение. Към тази епоха Вазов се връща неведнъж в споменити си, за да и посвети най- хубавитеси творби- повестта Немили- недраги, безсмъртната Епопея на забравените и романа Под игото.

Вазов създава Под игото в Одеса, в годините, когато живее там- прокуден от родината си . Нерадостните Вазови мисли, изпълнени с болка и тъга, са отправени към най- скъпата на сърцето му земя- България.

Под игото е ярка картина на последните робски години.С него авторът си поставя за цел да покаже България както на българите, така и на света. В центъра на романа стоят голмите конфликти на епохата, пречипени през призмата на всекидневния бит. В романа се разкрива народния дух, съхранен в обичцаи и нрави, извисен в героичен подвиг и саможертва. Изображението на бита е една от основните линии в Под игото. Чрез богатството на битовите картини авторът достига до същността на епохата, духовните и революзионните пориви на българина.

Описанието на вечерята у бай Марко, вълнува със своята простота и непосредствиност. Вазов растваря пред читателя портите на тази българска къща, за да го въведе в мирната идилия на българското патриархално семейство.

Лозницата, бухналите чимшири, студеният чучур на двора придават топлина и уют на българския дом. Ново е нациналното самочувствие на чорбаджи Марко. С думите: Мале, стига си плашила с тия турци децата!, чорбаджи Марко разкрива своя дух и насъбиращата се у българина непокорност. Изразената ненавист срещу потисниците е здравата основа, върху която ще се гради революционната сила. Нородът трябва да свикне с мисълта за борбата, да измие позора на робството и от мирен стопанин, от рая да се превърне в бунтовник. Но това не е толкова лесно. Векове наред той е живял истински само зад високите дувари на своя дом.

Първата важна роля на бай Марко - това е спасяването на Кралича. Постъпката на бай Марко не е обикновена проява на гостоприемство и уважение към стар приятел, а е първият израз на пробудено национално съзнание. Тези първи стъпки са наивни, но прелестни. В тях се долавя будният дух на епохата.

Неслучайно авторът посвещава на театралното представление цяла глава в романа, обрисувал го е ярко, с удоволствие и лек хумор.