УВОД:

В одата Опълченците на Шипка" Иван Вазов възвеличава борбата на българските опълченци, възпява техния безпримерен подвиг. Поетът създава творбата си под напора на силни патриотични чувства и това определя избора на литературния жанр. Вазов пише ода, защото възможността за изява на възхищението е по-голяма, което придава необикновена сила на възхвалата.

ТЕЗА:

Поетът започва лирическия увод на своята творба, привидно приемайки обвиненията, че българинът е получил свободата си даром. Като патриот и родолюбец, Вазов си поставя за цел да припомни на своите съвременници историческата истина за мъките, в които се е родила свободата на българския народ. За да осъзнае колко е скъпа тя, съвременникът трябва да знае високата цена, която са платили предишните поколения за нейното извоюване, и да я тачи като неоценимо благо.

СЪЩЕСТВЕНА ЧАСТ:

1. Елегично чувство, породено от историческия спомен.

Всяко връщане назад в историческия спомен е изпълнено за поета с болка и мъжествена скръб. Безкрайни са укорите за дългите робски години владичества и робства (национални и социални). Срамни са белезите от робския хомот. С глагола носим" поетът говори от името на своя народ (в първо лице, множествено число). Той привидно се съгласява с укорите за дарената свобода, както би постъпил всеки непросветен в уроците на историята. Достатъчни доказателства са синилата от бича" и следите от теглото", белезите от хомота стар". Припомнянето на историческите имена (Беласица и Батак) кара обаче поета да изостави ироничния тон и да припомни събитията, които стоят зад историческите факти. Да, мрачни са тези спомени. Историята има своите тъмни петна"- периоди на мракобесие и насилия". Без да изпада в подробности, поетът патриот докосва болното място на своите съвременници -забравения исторически спомен. Именно Беласица кара всеки българин да потръпва от жестокостта, с която е сломена съпротивата на българите при падането им под византийска власт. Висока е цената на тяхната мъжествена съпротива - 15 хиляди ослепени Самуилови войници. Още по-трагичен е споменът от погрома на Априлското въстание в Батак, където са избити до един от турския поробител всичките жители на непокорния град. Насилниците се сменят по време и националност, но хомотът" робство остава. Той е стар, от векове. Синилата от бича са срамни. С образна метафора Вазов пренася читателя през времето, за да внуши своята теза, че българският народ е мъченик и страдалец. Към старите укори неговите съвременници прибавят и новия, най-несправедлив укор - че свободата е получена даром.