ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

ВЪЗХВАЛА НА НАРОДНИЯ ПОДВИГ В БОРБАТА ЗА СВОБОДА

Поетичният цикъл Епопея на забравените е сред най-големите творчески постижения на Иван Вазов. Лиричната възхвала, съчетана с патриотичен патос, извайва образите на видни личности от епохата на Българското възраждане, за които борбата за освобождение на България от оманско владичество е смисъл и цел на живота им. Сред тях са Паисий Хилендарски, хвърлил пръв искрата за национално самосъзнание, и Апостола на свободата - най-голямата нравствена висота, до която достига българският дух. Одата Опълченците на Шипка е тържествен героичен финал на Епопея на забравените, възвеличаваща саможертвата на българите в името на свободата.

Подвигът на доброволческите дружини в Руско - турската освободителна война изпълва сърцето на поета с най-възторжени чувства, които той възпява с неповторимия патос на одическата възхвала. За Вазов героизмът на опълченците е висш израз на народните добродетели, в които трябва да се възпитават поколения българи.

Всеки народ в своето развитие има дни на падения и възходи. В това отношение не правят изключение и българите. Но Вазов не може да се примири с хулите на враговете, Които ни припомнят само мрачните страници от нашата историческа съдба. Във встъпителната част на одата, чрез анафората нека, той привидно се съгласява с техните нападки. Нека приемем всички обвинения за погромите, които сме преживели, нека е трагично името ни, нека дори свободата да ни е подарена... На тази теза Вазов противопоставя своята - достатъчно е да назове само едно име, за да измие с него срама по челото/синила от бича, следи от теглото. Това име аналогично свързва защитата на Шипка със събитие от античната история - то е като Термопили славно, безгранично, кат легенда грей в предосвобожденската българска действителност. И поетът възкликва: О, Шипка! Това е името, което го изпълва с национална гордост. То става символ на народната воля, на мъжеството, силата и безстрашието по пътя към свободата. С поетично вдъхновение Вазов рису6а картината на епичната битка, разразила се на 11 август 1877 г. На този ден българските опълченци проявяват безпримерен героизъм, въпреки че силите и въоръжението им са неравностойни на вражеските. Срещу фанатизираните Сюлейманови орди, които със заплашителния вик Аллах лазят по урвата дива, се изправят шепа юначни българи. Тяхното мощно ура! доказва непоколебимостта и безстрашието на тази дружинна.

Картината на боя, лирически изваяна от Вазов, изобилства от художествени средства и похвати. Така например, контрастът в поведението на ордите и на опълченците се разкрива чрез сравнение и антитеза: турците идат като тигри, бягат като овци, а българите кат лъвове тичат по страшний редут. Сравнението с най-царственото животно - лъва, засилва внушението за храброст и жертвоготовност на борците в името на националната кауза -освобождението на отечеството. Те така всеотдайно се сражават, че не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Високият им боен дух се дължи на непримиримостта с робството, на стремежа към свобода и на вярата им в победата. Те са окрилени и от братските руски воини, които рамо до рамо с тях проливат кръвта си за