ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛ ЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА " ВЕЛИЧИЕТО НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ

Иван Вазов е дълбоко огорчен от нападките, отправени след Освобождението към българския народ, че той е получил свободата си даром и че в неговата история няма светли и значими събития. Поетът страда още по-силно, че българите са забравили своите герои, които са се борили за свободата. Със своето творчество Вазов дава достоен отговор на клеветниците. С всяка творба той учи сънародниците си какво е национално достойнство, какво е родолюбие и саможертва, как да се обича и защитава всичко мило нам и родно". Именно с такава задача поетът създава одата Опълченците на Шипка - възторжена прослава на героизма на българските опълченци, които с чутовния си подвиг показват как се воюва и как се мре за родината.

С цялото си героично поведение опълченците се проявяват в одата като безкрайно смели, юначни, самоотвержени българи, проникнати от силно патриотично чувство, което ги води към велик подвиг. Величието на този подвиг се състои в това, че те показват храброст и безстрашие, които поразяват дори неприятеля със своята изключителност.

В лирическия увод Вазов развива две противоположни теми - за падението и за величието на нашия народ.Чрез анафоричното повторение на думата нека" и стремителната градация на чувството поетът се съгласява, че в историята ни е имало мрачни и позорни събития (Беласица стара и новий Батак"), които той сравнява с облак, надвиснал в наший кръгозор"; той дори се съгласява с тези, които твърдят, че свободата ние дадена даром. Това съгласие обаче е само привидно.

На мрачните и срамни страници от историята на народа ни (темата за падението) Вазов противопоставя величието, което е свързано с името Шипка" - едно име славно", будещо гордостта на родолюбците, име, наречено метафорично от поета на безсмъртен подвиг паметник огромен".Възхищението на Вазов, свързано с това име, се излива чрез емоционални изреждания на градирани епитети - името е ново, голямо, антично"; чрез сравнения - в нашта исторья кат легенда грей", като Термопили славно, безгранично"; чрез широко разгърната възходяща градация, завършваща с ярка метафора - името на клеветата строшава зъбът". Защото то отхвърля клеветническите твърдения, че в историята ни няма светли събития, че свободата ни е подарена.

Съчетанието на противоположните теми - падение и величие, се изразява чрез контрастно организираната образна система:дните на позор"са представени като метафори, свързани с тъмнина, мрак, сянка (те висят кат сянка", хвърлят своя мрак" и пр.), а славният подвиг се свързва с образи, носещи светли на (името Шипка " свети" в тъмнината, грее" като легенда и пр.).

Контрастът, като основен композиционен похват на одата, се проявява и в пространственото движение-темата за поражението се свързва с движение отгоре надолу (позорните дни висят кат облак в наший кръгозор", хвърлят своя мрак"), а темата за величието - с движение нагоре (чутовният връх се издига към небето синьо").

Така чрез противопоставяне на двете теми се разкрива неоснователността на погрешното твърдение, че свободата ни е получена даром. В по-широк план това се доказва в централната част на одата, чрез художествените картини, които изобразяват величието на опълченците. Лирическото описание на грандиозната битка на Шипка е предпоставено чрез драматична сгъстеност на времето. Поетът споменава, че жестокото сражение трае три дни, като третият ден представя кулминацията на борбата.

Цялата поетическа система при обрисуване на стълкновението на двете сили - българи и турци, служи да разкрие нравственото величие на опълченците. В дивия си пристъп турските орди са изобразени като жестоки, свирепи, страхливи. Тези техни