Забравена парола?
Начало на реферати

Иван Вазов - Опълченците на Шипка - Образът на Балкана - на границата между мита и реалността


ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛ ЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

ОБРАЗЪТ НА БАЛКАНА - НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ МИТА И РЕАЛНОСТТА

В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството, както и фактът, че винаги е бил сериозно препятствие за враговете на българската земя, го превръщат в легенда. Като обект на определено митологическо мислене и възприемане, Балканът от векове се счита за символ на твърдост и мощ, за крепител на народния дух и закрилник в дни на бунтове, изпитания и войни. Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година също не подминава, а оставя своя героична следа в митологизирания вече от народните песни и предания образ на Балкана. Именно на един от неговите върхове - Шипка, се разиграва едно от най-решаващите и съдбоносни за свободата на България сражения, в което българските опълченци и руските воини завоюват победа над многократно превишаващата ги по численост вражеска армия.

В одата Опълченците на Шипка от Иван Вазов, прославяща това знаменателно за българската история събитие, Балканът се откроява на границата между мита и реалността, защото реалните исторически факти за пореден път добавят нови щрихи към ореола му на непристъпна твърдина. Чутовният връх Шипка митологически одухотворява художественото пространство на одата, свързва композиционно отделните части, има важно смислово-емоционално значение за нейното цялостно въздействие. Образът на Балкана се проявява в две основни превъплъщения: като реален, подпомагащ героичните усилия на опълченците боен терен, и като митологизиран образ-символ на България - оживяла легенда за непокорния дух на всички, които някога са бродили и загивали по тези места за нейната свобода. В лирическия увод и в същинската средищна част на одата лирическият говорител обогатява с все нови значения връзката между Балкана и опълченците, между висотата на планинския връх и нравствената извисеност на приелите саможертвата негови защитници. Митологично-реални са символните внушения за духовна устойчивост, изразени чрез твърдостта на скалите и непреклонността на героите. Духовно слети с Балкана, те завинаги ще се впишат в националната ни история и митология. В епилога на одата образът на Балкана е видян почти изцяло в светлината на мита като пазител на спомена за подвига на опълченците. Благодарение на неговата неизменна във времето съпричастност към стореното от тях, той ще остане във вечността. Лирическият увод в одата Опълченците на Шипка подготвя читателя да възприеме и оцени по достойнство героизма и саможертвата на българските опълченци, допринесли толкова много за свободата на България и за реабилитацията на българското име пред историята и пред света. Извоюваната от тях най-напред морална, а после и историческа победа над врага, дава категоричен отговор на всички чужди клевети и опити да бъде подронено националното самочувствие на българите с обвинението, че са получили едва ли не даром своята свобода. Във втората, антитезна част на увода, наситена с патоса на възторга и на утвърждаването, споменаването на Балкана насочва преживяването в нова, по-оптимистична и даже тържествуващо звучаща тоналност на стиха. Събитието, което по думите на лирическия говорител и на клеветата строшава зъбът, се разиграва не другаде, а на върха на планината. Поетичната характеристика на гордия старопланински масив ни отпраща към света на митовете:

Иван Вазов - Опълченците на Шипка - Образът на Балкана - на границата между мита и реалността facebook image
Публикувано от: Стояна Костадинова

Подобни материали