КАК ВАЗОВ ОБЕЗСМЪРТЯВА ПОДВИГА НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ?

Одата Опълченците на Шипка е патетична възхвала на безпримерния героизъм на българите в дните на борбата ни за национално освобождение. Авторът сътворява ода, защото особеностите на този поетичен вид дават възможност за тържествено и величаво разкриване на значим момент от нашата история. Чрез пряко описание на битката с помощта на ярки сравнения и епитети, Вазов дава. представа за смелостта на опълченците. Мъжественото им себеотрицание звучи във вътрешния монолог, както и в патриотичния призив на Столетов. Пряката характеристика и смелото сравнение с шъпа спартанци също допринасят за възвеличаване на делото им. С огненото си слово авторът прехвърля мост през епохите, за да докаже, че саможертвата им ще остане като светла страница в нашата история.

В увода към одата поетът проследява тъмните моменти в историческото ни развитие от Беласица стара до новий Батак. Стиховете са пропити с болка, породена от нерадостната участ на народа ни. Редом с мъжествено преглътнатите обиди звучи гордото съзнание, че в нашето недаВно, свети нещо ново, има нещо славно. Като силен емоционален взрив избухва възклицанието 0, Шипка! , което отприщва новата емоционална струя, насочваща към нещо героично.

Описанието на битката започва с пряк сблъсък между противоборстващите страни. От едната страна са младите дружини, а от другата - гъстите орди. Авторът последователно насочва погледа си тук към защитниците, ту към нападателите, като по този начин създава представа за драматизма и разгара на битката. Тя зазвучава и във виковете на двете враждуващи страни, като мощното ура се противопоставя на фанатичното Аллах. С помощта на контраста авторът е внушил нравствената сила на българите. Те пушкат и отблъскват, бранят прохода, докато срещу тях орди лазят по урвата дива и тела я стелят. Образните глаголи подсилват представата за отчаяната готовност на бранителите да защитят прохода, докато турците участват по команда, липсва им устремът. Патриотизмът на опълченците придава нови сили на атаките им. . Вазов използва и пространствените измерения, за да възвеличи подвига им. Защитниците са горди, те са върхът, който отговаря с ура. Сякаш са се слели с величествената снага на Балкана. В своя свободолюбив устрем те са противопоставени на ниското, където ордите лазят като тъмна, безлична маса. Устойчивостта на борческия им дух естествено се сравнява с царството на орлите. Те са като скали твърди, а на тяхната непоколебимост е противопоставен врагът, който приижда: идат като тигри, бягат като овци.

С помощта на ярко сравнение поетът е разкрил смелостта на защитниците: кат лъвове тичат по страшний редут. Находчивото споменаване на лъва - цар напомня за хайдушките знамена, на които е извезан девизът: Свобода или смърт! . Епитетите: горди, юнашки, младите, геройски допринасят за уточняването на авторовата позиция. Вазов се прекланя пред смелостта и жертвоготовността на довчерашните роби. Българите имат млади дружини, които не могат да се мерят с изградената от години и добре обучена турска армия. Във вихъра на битката нашите неопитни воини пушкат и отблъскват без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи...

С възторг поетът величае делото на шепата смелчаци, които не познават страха, вдъхновени от своя естествен порив към свободата. Мислите, които ги вълнуват, не са насочени към опазване на живота им, а към представата за важността на мисията, с която са натоварени. Чувството им за отговорност ги кара да осъзнаят, че България