Иван Вазов посвещава цялото си творчество на родината и на нейната героична история. В стиховете си поетът обезсмъртява светлите имена на героите, пожертвали живота си пред олтара на свободата на България.

В своята Епопея на забравените патриархът на българската литература е определил достойно място и за подвига на храбрите български опълченци, защитили с цената на живота си прохода Шипка, с което се предопределя победният край на войната за освобождение на българската земя от поробителите й.Одата Опълченците на Шипка е посветена на чутовния подвиг на българските дружини в един от най-решаващите моменти от Освободителната война.

Притискани от многократно надвишаващия ги по численост враг, опълченците с последни сили отблъскват озверелите орди. Изчерпани са всички боеприпаси и оръжия. Единствено остава да ги крепи съзнанието, че трябва да оправдаят надеждите и очакванията на своите поробени събратя. В най-критичните моменти за волята и силата им над всичко застава мисълта за родината: България цяла сега нази гледа. Наистина, в тези паметни дни вниманието на целия български народ, а дори и на европейската общественост е насочено към боевете на връх Шипка. Това е един от най-важните моменти, от който зависи изходът на военните събития. Вазовата поетична констатация дава сили и надежда на шепата опълченци в решителния миг, когато виждат харно, че умират веч. Припомня им дълга пред родината и нейната свобода. Думите на храбрите опълченци изразяват точно мислите и чувствата на героите в най-драматичния момент от защитата на Орлово гнездо, когато последният напън вече е настал " и генерал Столетов призовава защитниците да опазят прохода, като с това ще увенчаят България с лаврови венци. Те са изпълнени с непоколебима решителност да устоят докрай на тежкото изпитание и да умрат за родината си, но да не отстъпят нито крачка назад. Ръководи ги ясното съзнание, че в този момент към тях са обърнати всички надежди и очаквания, че съдбата на България зависи от тяхната воля и чувство за отговорност към делото на освобождението.

Голямото напрежение на битката за заветния връх се чувства във всеки стих на Вазовата ода. Опълченските дружини се сражават храбро три дни без отдих и отчаяно, с всички сили, отбраняват връх Шипка. Силите са неравни, защото вражеските орди прииждат непрестанно. Те са озверели от омраза и гняв, че довчерашните роби сега се сражават гордо и без страх. Храбрите български доброволци се бият рамо до рамо с руските войници и макар да са по-малобройни от врага, те не отстъпват нито крачка от своите позиции. Човешката храброст е изразена чрез поетическо сравнение:

Кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Всички трудности те приемат с високото съзнание, че от тях зависи съдбата на България и на българския народ. Затова понасят героично и умората от тридневните боеве, и лишенията от храна и вода, както и това, че боеприпасите привършват, а помощ все не идва.Този напрегнат момент Вазов нарича геройски час. Употребата на антитеза най-точно изразява изключителния героизъм в критичните мигове:

Вълните намират канари тогаз,