ИВАН ВАЗОВ - НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

СТРАНДЖАТА -ГЕРОЯТ НА ВИСОКОТО БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ

Вазовите хъшове привличат с героичното си поведение и техните образи са достъпни, приятни и леки за анализ. Обикновено предпочитаните теми за писане са свързани с образа на Странджата, който вдъхновява учениците, защото писателят с различни художествени средства успява да го направи интересен за тях. Обаче в писмените отговори на литературни въпроси седмокласниците допускат съществени пропуски, породени от ограничения си житейски опит и недостатъчната практика. Често учениците, вместо да анализират поведението и революционните възгледи на бившия знаменосец, се увличат в преразказ и в прекомерен израз на възторзи от борческия дух на героя. Слабостите могат да се преодолеят, ако се проследи внимателно подходът на автора, който постепенно въвежда персонажа и убедително създава впечатлението за искрения патриотизъм и нравствена чистота на Странджата.

Съвсем съзнателно авторът внушава мисълта, че образът на Странджата е особено притегателен център в повестта. Всички герои в творбата са хъшове или почти хъшове, Странджата е най-старият от тях, той е и най-снажен. Не случайно белетристът представя на читателите надписа на кръчмата на знаменосеца и изтъква, че е народна кръчма. После запознава с мъжа от картината на стената и описва външността му на великан, който държи висок, червен байрак. След това проследява в разговори участието му в боевете срещу турците и обяснява, че това е Странджата - храбрият Странджа - знаменосец. И в цялата повест писателят внушава точно тази представа за героя, като го описва с нескрита обич и възторг. Вазов изтъква, че както знаменосецът събира дружината, така и Странджата, прокуден от поробената си родина, събира в своята кръчма отломките от разбитите чети на Филип Тотю и Стефан Караджа. Кръчмата му е наречена народна", защото в нея революционерите емигранти намират подслон и храна, приютени от бившия знаменосец.

Самият Странджа не се отличава по бедност от своите събратя. Свидетелство за това е болестта му - охтика*, поради която кашля, има бледо, жълто лице, болнав вид, сух е като скелет. Белетристът представя портрета на героя и насочва вниманието към характера му.

Задълбочената характеристика е изразена чрез мнението на повествователя, чрез отношението на останалите хъшове, но най-красноречива е речта на героя, която е израз на възгледите, на настроението и на чувствата, които той изпитва.

С делата си Странджата спечелва уважението и почитта на емигрантите. Те го тачат и се вслушват в мнението му. И когато освирепелите хъшове са готови да прогонят Димитрото, само намесата на стария знаменосец е в състояние да прекрати разпрата, да укроти гнева. Репликата: Аз го видях в битката, е достатъчна, за да припомни, че за българина се съди по делата му за родината.

В речта на Странджата Вазов изтъква всички добродетели на героя. Знаменосецът нежно и всеотдайно обича своите мили" бездомни братя. В трудните минути на отчаяние и жажда за мъст той отправя към тях своето вълнуващо слово. В думите му звучи радостта от близостта му с хъшовете, защото те са другарите му от славните битки в отечеството, които са най