Важно условие за успешната работа при изграждането на съчинение разсъждение е осмислянето на поставената задача, което е свързано с предварителна работа върху заглавието-начин на формулиране, изясняване на ключови думи, насоченост. Предварителната работа може да протече в два етапа:

1. Анализ на типа заглавие

Когато заглавието на предложената тема е формулирано чрез цитат от самото произведение, това изисква да се определи от коя част на литературната творба е, какви са посланията на автора, заложени в него, с какви художествени факти е свьрзан, да се определи същността на проблема и неговата насоченост (към герой, авторова идея, художествен детайл и др,). С оглед на това се конкретизират доказателствата, систематизират се, като се търсят логическите връзки

между тях.

Предложеното заглавие Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение" е цитат от Пета глава на повестта Немили-недраги", с който завършва тъжният разказ за смъртта на Странджата. Вазов изоставя в края на тази част позицията на обикновен повествовател, за да даде пряк израз на личното си отношение, което директно кореспондира с повода за написване на повестта - потъпкването на възрожденските идеали, на свети човешки ценности, забравата, в която тънат националните герои, славните им мечти, заветите им в годините след Освобождението. Сам творецът споделя своите мотиви: В тая минута, когато политическите страсти са напълнили всичките души и когато честолюбивите планове на егоизма не дават възможност на духът да почувства по-великодушни неща, възпоминанието на дните на самоотверженнието влива една необяснима облага в стеснените ни души и ни прави да гледаме с гордост на миналото си или, по-добре, без срам за себе си." Разочарован от своето съвремие, когато епохата на дребните характери"'утвърждава нови ценности (пари, имоти, лични интереси) и други герои (себични, преследващи само своите личи и интереси), а светлите възрожденски идеали за свобода, независимост и правда са изместени от егоистични, користолюбиви стремежи, Вазов се връща към времето на национално-освободителните борби. Там той открива примери за човечност и благородство, за безкористен патриотизъм и реализъм, всеотдайност и жертвоготовност. Авторът ги противопоставя на грозното , на дребното , на пошлото в живота на следосвобожденска България, за да утвърди онова високо нравствено, непреходно и вечно, защото то трябва да остане в народната памет като образец за достойно човешко поведение. Само възвишените идеали и благородните стремежи държат будна съвестта и вдъхват национално самочувствие. Тези идеи са ръководили