ИВАН ВАЗОВ - НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

БЪЛГАРСКИЯТ ХЪШ - МЪЧЕНИК И ГЕРОЙ

СЪЧИИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА

Повестта Немили-недраги изобразява съдбата на българските хъшове - тяхното мъченичество и страдание, техния героизъм.

Думата хъш предизвиква у нас съчувствие към насядалите на малкото одърче в кръчмата на Странджата. герои, така различни по характер и темперамент и толкова еднакви по своята нравствена същност, по своите свещени идеали.

Народните страдалци дирят подслон в кръчмата на Странджата. Там те намират утеха, роден дом, добър съвет. Знаменосецът е техен духовен баща. Само с няколко детайли Вазов е описал славното му минало. Авторитетът, породен от настоящия му живот, отдаден на другите, изпълва душите на страдащите с безгранична обич към стария знаменосец.

Българският хъш е главният герой във вълнуващата Вазова повест. Той обобщава образите на българските мъченици и страдалци, борци и патриоти, Вазовият хъш е мъченик, защото всички герои в повестта са прокудени от милото си отечество, скитат се немили-недраги из негостоприемната чужбина. Но българският хъш е и герой, защото понася всичко това в името на една велика цел, за която е готов да се жертва.

Неслучайно Вазов рисува в началото на произведението си мрачна природна картина. Тя сякаш пронизва със своя студ не само минувачите, но и самия читател. Така авторът подчертава неприветливостта на тежката чужбина, която не проявява съчувствие към бедните страдалци:

Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня.

Писателят ни повежда из тая студена пустош към топлата, макар и бедна кръчма на Странджата - полъх от родния дом. Тя е място, където страданието, мизерията, изпитанията сродяват българите-емигранти, прокудени от тежкото робство в родината. Но те търпят всичко. Мисълта на мъчениците е предимно за поробените им братя в България:

Ако ние сме тука скитници, голтаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори.

С поредицата от глаголи, употребени в цитата, се създава динамичност, ярка представа за тежката робска неволя в родината, за злодействата на поробителя. Хъшовете обичат стария знаменосец. Той им помага в трудни моменти и те са готови да дадат живота си за него. Миналото и сегашният му живот са велик пример и мъчениците знаят това. Той е светъл пример за тях. Неговите думи оказват магическо въздействие и дори са в състояние да успокоят бурята в душата хъшовете. Сили и надежда им вдъхва Странджата, превърнал се в техен закрилник.

Обичта на хъшовете към Знаменосеца е толкова силна, че след затрогващата му реч те не могат да останат равнодушни: Юнаци, да Живей храбрият Странджа! Да живей! - извикаха всички. Тези думи не са случайни. Хъшовете са изслушали мъдрите слова на стария герой, успокоили са се, възхитили са се от речта му. Той ги учи да не пилеят силите си в ненужни спорове, а да издържат на непосилния мъченически живот. С негова помощ те успяват да запазят у себе си силната любов