ИВАН ВАЗОВ - НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА МАКЕДОНСКИ

В повестта Немили - недраги няма главен герой, но сред хъшовската общност, наред със Странджата и Бръчков, а в някои отношения и като техен контрапункт, властно се откроява колоритният и реалистично обрисуван образ на Македонски. От началните до последните страници на творбата той почти винаги е в центъра на действието и единствен сред другарите си доживява до Освобождението. Неговата превратна съдба отговаря като че ли най-точно на замисъла на Вазов да припомни на своите съвременници героизма и страданията на дейците на националноосвободителното движение, незаслужено забравени и подценявани в първите години от съществуването на нова България. Непознатите за мнозина дотогава или пък неправилно тълкувани страни от живота на българската революционна емиграция в Румъния намират своето обективно отражение и обяснение в делата, превръщенията и удивителната многоликост на Македонски.

Различни са лицата, с които се появява в повестта този герой. Те съответстват на невероятната му способност да действа винаги според обстоятелствата, без обаче да изменя на себе си и на избраните идеали. В годините на изгнание някогашният водач на хайдушка чета в Македония се превръща в отчаяно дързък хъш, за когото лишенията са по-скоро предизвикателство, отколкото мъченически кръст. Пренебрегването на чуждите закони и спазването на хъшовската чест, гръмогласното самоизтъкване при спомените от славното минало, склонността към измами в името на оцеляването, съчетана с великодушие към ближния, са неговата стихия. Но не всичко в нея отговаря на истинската му същност. Достатъчна е само илюзията на театралното представление, за да се изтрият в един миг чертите на едно страдащо лице, наложени от емигрантското битие, а на сцената да възкръсне един действащ по всички правила на хайдушкото умение войвода. Същинското лице на Македонски се проявява единствено в опасностите на борбата, в предаността му към националната идея и в готовността да се жертва за свободата на поробената си родина. Той е олицетворение на смелост и себеотрицание, независимо дали действа като хладнокръвен и съобразителен пратеник на Революционния комитет при рискованото преминаване на замръзналия Дунав, или се сражава геройски в битката при Гредетин. Последното лице, с което се явява Македонски в края на повестта, е най-неочаквано и трагично. Прекършеният идеал и посегателството върху достойнството му на човек в освободена България сломя ват по-силно духа му от преживените емигрантски несгоди и зарасналите рани. Героят от хайдушките чети и от боя при Гредетин се превръща в будещ съжаление страдалец и в жив укор към допусналите тази негова участ.

Различните превъплъщения на Македонски през годините на борба, изгнание, революционна дейност, участие в Сръбско-турската война и несретната старост не могат да заличат в съзнанието на читателя първата представа за неговия външен вид, според описанието на повествователя. Той го обрисува като висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице", с дълги сиви мустаци и лукави, дръзки очи". Явно, това е човек вече на средна възраст, който впечатлява околните не с красота, а с жизнеността си и с енергията, която излъчва. Дръзките му и лукави очи подсказват, че не се плаши от трудностите и че не се смущава да ги преодолява по начин, различен от очакванията на другите. С огромно извехтяло и без копчета палто", Македонски се вписва изцяло в мизерната обстановка на кръчмата на Странджата, в която всяка подробност издава крайна бедност. Изражението на лицето му обаче ¹ и гръмогласният говор го отличават от Странджата, Попчето и Хаджият, върху чиито жълтеникави" лица пораженията на глада, изтощението, а при Странджата и на туберкулозата, са очевидни. Македонски не се оставя да бъде смазан от жалкото си настояще на изгнаник, макар и да не избира винаги най-почтените начини за оцеляване. От миналото сина,, войвода на някаква хайдушка чета в Македония" запазва само громкото име и безчислените разкази за славни битки, турски гонения и за собствените си геройства. Буен и избухлив по нрав, той не търпи възражения, обича да се налага, да вдига тостове и лозунги, един от които: Да живее комуната!, изказва не