ИВАН ВАЗОВ- НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ НА ХЪШОВЕТЕ, РАЗКРИТ В ПОВЕСТТА

I И II ГЛАВА

Повестта Немили-недраги разкрива раздвоения свят на българските емигранти от епохата на Възраждането хъшовете, принудени да живеят в негостоприемна чужбина, но в душите си безрезервно свързани с родината и мечтата за нейната свобода.

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои. Те живеят принудително в Румъния, защото робската участ в родината ги е прогонила далеч от всичко, което е скъпо на сърцата им. Притежаващи силен дух, смелост и воля да отстояват идеалите си, техният истински живот е в миналото - когато са се борили за свободата, и в бъдещето - където са мечтите им за осъществяване на най-светлия житейски идеал - борба в името на свободното отечество. Хъшовете са носители на възрожденския идеал- премахване на националното потисничество и постигане на свободата. Избрали своя житейски път, те са готови на саможертва в името на род и родина.

В Първа и Втора глава на повестта Иван Вазов пресъздава атмосферата, в която съществуват и мечтаят българските емигранти. Техният живот е изпълнен с лишения, бедност и страдания. Описанието на браилската нощ в началото на повествователното действие създава представа за мрачното и тягостно настроение в душите на хъшовете: мъгла, която задушава с отровния си дъх, мрак, пустота. Сред този неуютен свят те са създали свой дом зад едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче- кръчмата на Странджата. Контрастът между двете описания - на браилската нощ и на бедната кръчма, постигнат чрез противопоставянето мрак-светлина, подготвя за разкриване на раздвоения свят на хъшовете. Тежкият живот в чужбина на немили-недраги задълбочава техния патриотизъм - най-определящата черта в светогледа им. За това говорят надписите на кръчмите и кафенетата - Българский лев, Свободна България, Народна кръчма на Знаменосецът. Чрез тези наивни и високопарни надписи лишените от дом и семейство българи изразя ват своята беззаветна обич и преданост към родината и характеризиращите времето патриотични настроения. Вазов обяснява: Народен се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците... Всеки народен се грижи за своите, изпаднали в нужда, сънародници. Това е част от духа и идеалите на времето. Народен човек е и Странджата, въплътил представата за истинския хъш. Обстановката в кръчмата му говори за патриотизма и високите идеали на емигрантите. Литографическите картини, които нямат никаква художествена стойност, излъчват истинска нравствена сила за страдалците. Те изобразяват моменти от славното героично минало-битки на храбри воеводи, въоръжени четници, байрак със словата: свобода или смърт! . Те повдигат духа на хъшовете и им вдъхват увереност в бъдещето, помагат им да понасят по-леко мизерното настояще. Така не се отчайват от бедността, която запълва дните им. Цялата обстановка в кръчмата носи отпечатъка на крайна мизерия: тя е дълбока изба с оскъдна мебелировка и топъл и задушлив въздух, сгъстен от кадежа на лампата и цигарите и от киселите изпарения на питиетата, пълнеше това подземие. В тази обстановка хъшовете изграждат своя свят, за да могат да преживеят несгодите и лишенията - свят, в който значение имат миналото и бъдещето, свързани с борбата и свободата. Това им помага да съхранят своето мъжество, гордост и човешко достойнство. Разговорите в кръчмата са насочени все към родината и разкриват патриотизма и носталгията на изгнаниците. Хъшовете обсъждат винаги едно и