ОБРАЗИТЕ НА РОДИНАТА И ЧУЖБИНАТА В ПОВЕСТТА НА

ИВАН ВАЗОВ НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

ПЛАН КОНСПЕКТ ЗА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ

УВОД:

В повестта Немили недрагиИван Вазов разкрива с дълбоко състрадание живота на българските хъшове преди Освобождението,принудени да напуснат дом и отечество и да емигрират в Румъния,за да се спасят,да съберат нови сили и да започнат отново борбата за освобождението на своя народ и родина. В едно тъмно историческо време, наситено с мъка и унижения, Вазов открива светлото и героичното, за да ги увековечи за поколенията. Повече от век тази повест съхранява предосвобожденските идеали, с които е невъзможно да се съизмерват дребнотемието, низките страсти и користните цели тогава, когато свободата е вече факт...

ТЕЗА:

Още в заглавието на повестта Иван Вазов очертава идейно-емоционалния свят на българските революционни емигранти в Румъния. Като истински родолюбци, те служат на възвишени идеали, но са принудени да ги отстояват в жестока борба за съществуване в чуждата страна. Авторът изгражда този свят по художествен път, , като съпоставя образите на родното и чуждото и по този начин обогатява представата ни за духовното съществуване на героите.

Вече можем да преминем към извеждане на подтезите, които разкриват различни страни на тезата - логически й се подчиняват.Докато сте чели повестта, сигурно сте почувствали с каква логика и проникновеност писателят разкрива душевното състояние на хъшовете, принудени да живеят далеч от родината си. Те съзнават нейната близост (само една река ги дели от нея), но и невъзможността да се върнат по родните си огнища. Съзнанието, при което раздялата е съчетана със силно развито синовно чувство, е склонно да задържи спомена за прекрасните, скъпите на сърцето образи. Привлекателната им сила се увеличава и от факта, че те са далеч от тях, т. е. представата на хъшовете за родината е идеализирана. В същото време те нито за миг не забравят робската участ на отечеството. Споменът за изстрадалата родина осмисля и оправдава тяхното мъченичество в чужбина, активизира чувството им за синовен дълг.

ПЪРВА ПОДТЕЗА:

В съзнанието на хъшовете се съчетават идеализираният образ на отечеството и представата за робската му угнетеност, от което произтича носталгията им по родното и светостта на синовното им