ИВАН ВАЗОВ - НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

КАКЪВ Е ЖИВОТЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХЪШОВЕ В ЧУЖБИНА И КАКВА СТОЙНОСТ ИМА ЗА ТЯХ РОДИНАТА

СЪЧИНЕНИЕ - РАЗСЪЖДЕНИЕ

В повестта Немили-недраги Иван Вазов разкрива с дълбоко състрадание живота на българските революционери преди Освобождението, принудени да напуснат дом и отечество и да емигрират в Румъния, за да се спасят, да съберат нови сили и да започнат отново борбата за освобождението на своя народ и родина.

Още в самото начало на повестта читателят се запознава с изключително трудния, нерадостен и изпълнен с грижи живот на тези страдалци, които се скитат немили-недраги в чужбина. Те обаче стоически понасят изгнанието, защото мисълта за България, за тяхната поробена родина, не им дава покой. Самотни и изоставени, окъсани и гладни, те мизерстват в чуждата страна с единствената надежда да дойде денят, в който отново ще бъдат полезни на родината - с оръжие в ръка да извоюват нейната свобода.

Още първите подробности от описанието в I глава ни разкриват истината и за печалното, и за великото в живота на героите: студената декемврийска нощ, която се стеле над неприветливата браилска улица, създава мрачно и потискащо настроение; мъглата задушава с отровния си дъх, мътна и неопределена светлина на мъжделиви фенери се процежда в тъмнината; всички магазини и лавки са затворени. И точно тук, в тази студена нощ, в този мрачен и неприветлив чужд град, където всеки бърза да се прибере, живеят прокудените от родината си български хъшове Така авторът не само ни въвежда във времето и мястото на действието, но създава и необходимото настроение за запознанство с героите-патриоти, с тези балкански орли, които дори и във враждебната чужбина създават около себе си патриотична атмосфера. Тя се чувства и в наименованията на кръчмите и кафенетата, чиито съдържатели са българи: Българский лев, Филип Тотю, храбрий Български Войвода, Свободна България. Родината, обругана и онеправдана, е винаги в сърцето на българския хъш. Единствен дом, който може да замести отчасти родния, е кръчмата на Странджата. Тя не е нищо друго, освен една опушена изба, до която се стига по тясна извита стълба. Сред тази мизерна мебелировка се откроява нещо подчертано светло и романтично - картините и литографиите по стените. Не толкова художествените достойнства, колкото опитът да се обезсмърти героичното от миналия живот на хъшовете, от техния пълноценен живот в родината, е център на тези изображения. С описанието на кръчмата Вазов въвежда читателя в сегашното ежедневие на българските емигранти, намерили утеха и подслон при Странджата. Гладът и несгодите, мизерията и нищетата далеч от родината ги правят страдалци и герои. Мисълта за поробеното Отечество не им дава покой и ги преследва денонощно. В задушното подземие на чуждата страна те могат да сгреят посинелите си пръсти, да залъжат глада си, да отморят изранените си от ходене крака. Тук те истински живеят в своя свят, различен от този, който ги заобикаля навън. Буйни разговори за минали славни битки, за освободителната борба, неудържими политически спорове се разгарят сред цигарения дим и киселите изпарения на евтиното вино. Затова литографическите картини събуждат у тях благоговение пред родината и възторг от делата на смелите българи, готови да умрат за нея. Хъшовете в чуждата страна имат една мечта - да могат и те с оръжие в ръка да воюват за свободата на родната