Посветил цялото си огромно творчество на българския народ, на неговите тревоги, скърби и радости, Иван Вазов заслужено е признат за патриарх на българската литература. Произведенията му са жив откликна духа народни.

Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта Немили-недраги. Творбата е създадена след Освобождението, през 1883 г. С нея писателят си поставя задача да възкреси и увековечи възвишения образ на предшествениците, на героите. Вазов се ръководи от мисълта, изразена в уводна статия на вестник Народний глас от 9. XI. 1883 г. : Паметниците не са толкова за умрелите, които са си въздигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ правото да живее. Сред незабравимите Вазови герои от повестта Немили-недраги най-силно се откроява Странджата. Този човек заема важно място в живота на хъшовете като техен баща, покровител, учител и духовен водач. Странджата е носител на най-благородните черти на българския хъш. Честен, безкористен, искрен патриот, смел и умен, жертвоготовен, добър и отзивчив, той разбира вълненията на своите другари, умее да вникне в душите им и да им помогне, когато е нужно.

Странджата е най-старият сред хъшовете, най-снажен, дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада. Чрез тази портретна характеристика авторът успява да индивидуализира героя. Странджата се откроява сред другите. Тоя бледолик, болнав, сух като скелет человек някога е развявал знамето в Балкана. Прокуден далеч от родината си, той държи малка кръчмица в Браила, където приютява своите другари. Всички те -Македонски, Попчето, Хаджият, Владиков, Бръчков - са хора, обединени от една велика цел - освобождението на България. На тази идея те посвещават живота си. В името на своята родина, в името на свободата й се скитат немили-недраги из браилските улици. Събрани в кръчмата на стария знаменосец, хъшовете оживено разговарят за боеве, подвизи и героични нападения. Към Странджата се отнасят с особено уважение и почит. Неслучайно върху стената на кръчмата е изписана впечатляваща картина. На нея е нарисуван един великан, държащ висок червен байряк със словата: свобода или смърт. Думите под картината ясно говорят за отношението на хъшовете към най-стария им другар: Да живее храбрият Странджа - знаменосец! Тежък е животът на българските емигранти, подложени на мизерия, студ и глад. Макар и страдащи, те мислят единствено за милата си родина. В името на България са готови да понесат всякакви лишения. Образна и емоционална характеристика дава Вазов на своите герои: един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава.

Хъшовете живеят задружно, приютявани и хранени от Странджата. Не са редки обаче и спречкванията между тях. Споровете са разгорещени, стигащи понякога до бой. Когато всички нападат Димитрото, наричайки го чорбаджийски приятел, предател и шпионин, единствен Странджата постъпва разумно и въдворява ред. С трезвия си ум той успява да укроти духовете.

На този безкористен човек не са свойствени дребните ежби, обидите, лукавството, измамата. Затова другарите му го възхваляват и се прекланят пред него. Вазов изразява