В повестта Немили-недраги Иван Вазов разкрива възвишения образ на хъша - патриот, който съумява във враждебната чужда страна да съхрани своето човешко достойнство. Действителността притиска емигрантите, принуждава ги да водят жалко съществуване, но не може да ги лиши от мечтите им, да ги превърне в егоисти, страхуващи се единствено за живота си.

Мисията на Македонски по поръчка на революционния комитет доказва, че водачите на националноосвободителното движение и хъшовете са обединени от любовта си към България и когато делото го изисква, те си съдействат като представители на един народ. По време на мисията, в тъмната нощ Вазовият герой се проявява като смел, силен духом, съобразителен човек. Той подчинява всяка своя мисъл на една цел. Доказва, че може да рискува живота си, когато му е оказано доверие и трябва да го оправдае.

Македонски има лукави, дръзки очи и гръмко име, което е в унисон с пламенния му характер. Често постъпките му са осъдителни -играе на карти, краде на дребно, лесно се разпалва, не е толерантен към чуждото мнение. Въпреки това е сред уважаваните хъшове, най-често е в центъра на вниманието, разказва за минали подвизи и така поддържа авторитета си на славен герой. Едва в десета глава на повестта героят получава шанса да прояви на дело способностите си, да посвети на полезна дейност енергия и сили. Затова читателят е изненадан от неговото ново лице. Открива, че той е способен и на компромиси, и на търпение, издръжлив е психически и физически.

Чертите от характера на славния хъш се проявяват в зависимост от изпитанията, с които е осеян опасният му път. Той не се поколебава да избере нощта като най-удобното време да премине през широката заледена река. Вазов подчертава смелостта на хъша, като рисува пейзаж, предизвикващ тягостно предчувствие: ...един метър под тях се стремяха черни, шумящи, сърдити талази... Пейзажните фрагменти в десета глава са често срещани. Те винаги са в унисон с тревожното състояние на нощния скитник или разкриват на каква опасност гой излага живота си. Студ, който е сковал всичко наоколо, непрогледна тъмнина, пустош, дебнеща заплаха под леда -.това са параметрите на първото изпитание за пратеника на комитета. На предизвикателствата на природата той отговаря със съобразителността на човек, който не за пръв път се движи в подобна обстановка - въоръжен с тояга с остър бод и облечен с гугля и влашки кожух.

Съобразителността е едно от ценните качества на Македонски. Той се е предрешил до неузнаваемост - прилича на селянин, стреми се да открие и извърви определеното разстояние по най-краткия път. Голямо изпитание за него е ивицата незамръзнала вода: Водата черна, страшна шумеше глухо пред него и отваряше една грозна пропаст за стъпките му.... Вазов изобразява героя си с невероятен усет за достоверността. Той също може да се стъписа, да се почувства безпомощен, защото е обикновен човек. Краткото колебание придава убедителност на образа, а и дава възможност ярко да се открои бързият, съобразителен ум на бившия войвода на чета. Той не се поддава на паниката, не търси път за връщане, а с проницателен поглед дири изход. Авторът, проследявайки движенията му, разкрива логичната последователност на неговите мисли: Хвърли поглед наляво, после надясно... Немислимо беше да заобиколи... Тръгна бързо назад решително.

Македонски доказва, че когато трябва да служи на делото, е способен да се промени. Той се отдава на задачата изцяло, с порив, който читателят познава от поведението му на