В повестта Немили-недраги Иван Вазов изгражда събирателния образ на българския хъш - измъчен и страдащ в ежедневието, патриот и идеалист, герой в миналото и в мечтите си. Персонажите носят и своята неповторима индивидуалност. Измежду всички се откроява Македонски - най-реалистичният образ в повестта. Със своята приспособимост и непредсказуемост, със смелостта и дързостта си, с беззаветния си патриотизъм и отдаденост на делото, той е и най-колоритният сред хъшовете.

Вазов не идеализира героите си, а ги поставя в различни ситуации, разкривайки и мизерното им ежедневие, което невинаги е достойно, и възвишените им мечти. Принудени да се борят за физическото си оцеляване, хъшовете и крадат, и лъжат, и използват дребни хитрости. Авторът ясно подчертава, че не това е определящото за живота и духовната същност на хъшовете. Те са ръководени от светлия си идеализъм, от мечтата да се бият за отечеството, от безкористния си патриотизъм.

Македонски заема особено място сред хъшовете - той е най-земният образ сред тях. Несгодите са оставили своя отпечатък върху него. В портретното описание авторът обръща особено внимание на очите му - лукави и дръзки - те разкриват противоречивостта в неговия характер. Македонски винаги е център на компанията със своя пламенен характер. Той е способен да измами, да обиди, но още в следващия момент е готов да помогне на нуждаещия се. Често спестява истината, което предизвиква недоволството на останалите. Но героят има магнетично въздействие върху околните и те го слушат в захлас. Смелостта и мъжеството му са доказани в миналите битки: Никой не знаеше нищо за миналото му, преди да дойде във Влашко, освен това, че той е бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония. Може би тоя слух беше причината, дето той упражняваше осезателно влияние въз другарите си хъшове. Със своята приспособимост и съобразителност успява да оцелее в трудните за емигрантите времена.

Македонски Живее на границата между авантюризма и героизма, между низкото и възвишеното. Изтъкано от противоречия и контрасти, поведението на героя е доказателство за силния дух и борбения характер на българския хъш.

Изобретателността и бързата му мисъл го правят най-подходящ за трудната задача, поставена пред хъшовете - да се занесе писмо до Левски в Русчук. С искрена пламенност и настойчивост Македонски бързо убеждава другите, че е най-подходящият човек за мисията. Поел отговорната задача, героят се преобразява коренно - на преден план в характера му излизат най-достойните му черти - смелост, сила на духа, чувство за дълг. Той е готов да рискува живота си, но да оправдае доверието, което му е гласувано.

Природните описания в началото на десета глава са в унисон с преживяванията на Македонски и внушават мрачно, тягостно предчувствие. Студът е сковал всичко наоколо, непрогледна тъмнина обгръща замръзналата река, черни, шумящи, сърдити талази крият непреодолима заплаха. Зимната стихия, опасна за живота на единствения бродещ човек край Дунава, отговаря на буйните вълнения на една душа, готова да се самопожертвам, но да изпълни дълга си на патриот.

В десета глава на повестта героят е поставен пред поредица от изпитания. Духът, волята за успех, желанието му на всяка цена да докаже беззаветната си преданост на делото и безкористната си любов към родината го водят по пътя на тяхното преодоляване. От дребен хитрец и измамник, Македонски се извисява до представите за нравствен героизъм.