ИВАН ВАЗОВ -,, НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

ИЗСТРАДАНОТО, НО ЖЕЛАНО ИЗГНАНИЧЕСТВО НА ВАЗОВИТЕ ХЪШОВЕ

СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ II ГЛАВА

Повестта Немили-недраги Вазов пише след Освобождението, за да възкреси ония героични мигове от нашата история, които родиха истинските ни герои и дадоха самочувствие на българското ни име с мъченичеството и саможертвената си любов. Това е разказ за необикновената съдба на българските хъшове, храбри мъже със славно минало и със смели мечти за бъдещето и свободата.

Страданията на българските емигранти, далеч от родината, проличават най-ярко във II глава на повестта. Вазов ги представя в тяхното мрачно, унизително настояще, в което единствено ги крепи копнежът им по отечеството и вярата в бъдещето. Същевременно в тази част на творбата писателят показва своето топло съчувствие към българските мъченици, най-деликатно се докосва до душевните им рани и до светлите им надежди. С разбиране той надниква в уморените им сънища след дългото им скитане по улиците на Браила, след тежката им битка за хляб и физическо оцеляване.

Изгнаничеството в Румъния е жестокото настояще на хъшовете, което ги обрича да водят жалко, мизерно съществуване като истински мъченици. Тези достойни български синове са избрали доброволно емигрантския живот, за да намерят в него личната си свобода. Но довчерашните славни герои плащат огромна цена за това. В чуждата негостоприемна страна, презрени от румънското общество, загубили бащино огнище и роден край, те водят борба за физическо оцеляване. И всичко това е в името на една велика цел - свободата на родината им. Любовта към отечеството ги крепи в тежката емигрантска съдба, тя е силата, вдъхновението, утехата и надеждата на тези български поборници.

Базовите хъшове са мъже, познали човешките слабости. Но има нещо, което ги превръща от обикновени дрипави мъже в светци - това е свещеният им идеал и великата обич към България, в името на чиято свобода мечтаят да дадат живота си. Самият Вазов с дълбока мъка и благоговение ги определя като: Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. В техния живот се сливат трагичното и величавото, славата и безславието. Дрипите им са безславното и изстрадано изгнаничество, а подвизите са връзката с миналото, което определя мечтите им за бъдещето. Уморени от жестокото ежедневие, хъшовете намират покой единствено в съня, който е лек за наранените им души и тела. Без да нарушава съня им, Вазов изгражда едно изключително поетическо лирическо отклонение, в което разкрива дълбокия драматизъм на тяхното изгнаничество. Само с няколко детайла писателят създава запомнящия се образ на тия измъчени от бедността същества с хлътнали от бдение и невъздържание очи, недояли корми, отслабнали и обелени от скитане крака. Борбата за физическо оцеляване се оказва по-трудна от героичните битки в Балкана. Жалкото им съществуване е пресъздадено на фона на богатството и великолепието на румънския град и така чрез контраста се подсилва драматизмът на преживяванията им. Потънали в мизерия, те живеят от подаяния, а когато имат късмет, работят за няколко гроша, колкото за хляба. Героизмът на тези български орли не може да се прояви в условията на емигрантския живот. Единствената цел на хъшовете в настоящето е да оцелеят, борейки се с непрестанния глад, оскъдицата, враждебното румънско общество: Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници.

Действителността предлага на забравените поборници за свобода тъжен избор - или