ГЕРОИТЕ В ПОВЕСТТА НЕМИЛИ-НЕДРАГИ С ТЕХНИТЕ МЕЧТИ И ИДЕАЛИ

В своята повест Немили-недраги Иван Вазов разкрива с много обич образите на хъшовете, тези български юнаци и орли, този нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Това са Странджата и Македонски, Бръчков и Попчето, Владиков и Хаджият, Димитрото, Мравката, Бебровски и други, чиито имена не се посочват. Всички те са различни по външност и темперамент, но са обединени от едно голямо вдъхновение, от една идея - борбата за освобождението на поробеното Отечество.

С особена любов Вазов е изваял образа на Странджата. Друг ярък образ в повестта е Македонски. Той е висок, с дребно, надупчено от шарката лице, със сини очи и дълги, сиви мустаци. Особено дръзките му и лукави очи подсказват, че това е човек, който не се плаши от трудностите, но и не се смущава от немного почтените си постъпки. Македонски носи извехтяла" дреха и громко" име. От неговото минало авторът споменава само факта, че е бил войвода на хайдушка чета в Македония. Той говори винаги ентусиазирано, често издига лозунги, тостове: Да живее комуната., Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец!, Да живее Русията! Той винаги и от всичко се вълнува, затова и Вика гръмогласно". Движенията му са също устремени - в стаята се втурна шумно, като ураган. За речника му са характерни разговорни изрази: бабешки деветини, оскубах го.

Македонски е душата на хъшовската компания. А сред нея са и останалите герои. Попчето и Хаджият са уморени, отслабнали, но отчаянието не ги е докоснало. Само гладуването се е отразило върху лицата им, сухи и жълтеникави, а лицето на Попчето е почерняло и се е нагърчило от преждевременна старост. Ала нерадостният живот не е убил у тях онова хубаво, което ги крепи - борческият дух.

Облеченият доволно изящно Владиков се отличава сред останалите хъшове. Той е учител в българското училище в Браила, затова и облеклото му е малко необичайно за кръчмата на Странджата, но славното му минало ведно с настоящето го свързват здраво с хъшовете. Също като тях той смята, че да живееш, значи да се бориш срещу поробителя. Чрез неговите думи Вазов показва страстния стремеж на хъшовете: Кога ли ще доде часът да познаем защо живеем? И неговият жизнен път е неравен и бурен - от легията на Раковски в Панайотовата чета после дълго време скитник по влашките градища, а сега - връзка между хъшовете и Букурещкия комитет. И той носи отзивчиво хъшовско сърце, което не може да изостави другаря, изпаднал в неволя. Познал проклетото унижение, сам изпитал теглото в чужда земя, той прибира Бръчков при себе си и му възвръща вярата и силите за борба.

Наред с калените в битките борци - Странджата, Македонски, Хаджият, Попчето, Вазов въвежда и образа на Бръчков, за да покаже колко неотразимо силен е бил патриотичният повик на времето, как той е прониквал в различни слоеве на народа. Бръчков е най-млад от присъстващите, почти хлапак", според определението на автора. Рязко се отличава от останалите - по израза на лицето, на което се четат сичките черти на невинността по червения фес, който носи на главата си. Необикновената му биография е твърде кратка: до вчера син на богат свищовски търговец, сега той е сред хъшовете в Румъния. Много нравствена чистота крие неговото неудовлетворение от тихото, сигурно и егоистично съществувание в магазията на баща му.' И макар Вазов да го нарича Ветреник в неговото недоволство той разкрива нещо много по-различно от момчешкото желание да се измъкне от родителската власт. Духът на времето, както по-нататьк напомня Вазов, докосва и него и извиква словото на пламенната поема, която написва и тайно напечатва. У Бръчков писателят подчертава силата и чистотата на патриотичното чувство, пленителната наивност. Новопокръстеният хъш е очарован както от миналото, така и от настоящето на тези хора, тъй различни от всички, които познава. Дори и сънят му в първата