В повестта Немили-недраги Иван Вазов разкрива сложната човешка и националноисторическа съдба на един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Надарен с изключително умение да вниква в човешката душа, талантливият творец изгражда цялостни характери - носители и на човешки обикновеното, и на възвишеното. Вълнуващо и убедително авторът подчертава противоречието между светлите идеали на хъшовете и грубия, мизерен живот, който те водят.

Всеки един от героите в повестта има свое особено, неповторимо обаяние. Пленителен е както идеализираният образ на стария знаменосец Странджата носител на най-благородните черти на хъша, така и образът на склонния към авантюри, изпълнен с противоречия Македонски.Този герой съчетава в характера си приключенска дързост и личен героизъм. Комичното и героичното у него се проявяват при различни обстоятелства. Безстрашен, съобразителен, готов на саможертва в името на революционния идеал, Македонски има и негативни черти в характера си, което прави образа му земен и истински пълнокръвен.

Смесицата от героично и комично се долавя още в портретната характеристика на Македонски. Висок мъж,... с дълги сиви мустаци, той внушава уважение, излъчва сила. Лукавите, дръзки очиобаче красноречиво говорят за склонност към авантюри. Другарите му знаят, че е бил войвода на хайдушка чета в Македония и се възхищават от него. Събрани в кръчмата на Странджата, всички с интерес слушат разказа на Македонски за подвизи и боеве. Най-младият сред хъшовете, Бръчков, с любопитство и внимание жадно лови всяка дума на разказвача. Македонски има особено влияние върху Бръчков, защото носи твърдостта на непоколебим борец. Не изгубва обаянието си, дори когато без стеснение обира в игра на карти младия си другар до последната пара. Увереният, насмешлив, лукав поглед на Македонски излъчва жизненост и сила. Безгрижността към живота, стремежът към приключения се преплитат с жаждата за подвизи и слава. Тази жажда се разпалва у героя, когато е на сцената в ролята на Желю хайдутина от пиесата Изгубена Станка. Македонски е в стихията си. Хайдушкият инстинкт оживява у него.Той забравя, че е в театър. С мислите и действията си се пренася в Стара планина, във вихъра на боя.

При други обстоятелства героят сякаш се преобразява. Влиза в дома на Владиков, разпорежда се като законен стопанин в него. Очите му нахално светят и пущат искри. Независимо от това, когато Владиков напомня за революционния му дълг, Македонски разпалено и твърдо заявява, че бяга от глада, но не бяга от смъртта. Същата нощ взема всичките дрехи на другаря си, който му е дал подслон. Извършва това без колебание, като намира извинителен мотив за действията си. Вазов правдиво разкрива комичното у хъша, който псува безбожните крадци и изразява съчувствие към пострадалия от злосторника Владиков. Разгорещено заплашва, че ще изпие кръвта на злодейците, а половин час след това спокойно, без угризения, продава взетите дрехи. Сякаш не е един и същ човек. Всичко изглежда разумно" и не буди подозрения.

На събранието, когато се избира пратеник при Левски, отново се изявява героят Македонски - смел, решителен, готов на саможертва. Макар че изпитва неуважение към учените, той се отнася със загриженост към Бръчков. Добре знае, че младият и неопитен хъш може да загине или попадне в ръцете на врага. Ръководен едновременно и от