Повестта Немили-недраги от Иван Вазов

Иван Вазов озаглавява повестта си "Немили-недраги", защото се стреми акцентът в творбата да падне върху мъченическата съдба на българските хъшове, т.е. върху страданието, което те трябва да преодолеят, за да станат герои на националната история. Това заглавие допринася за изясняване творческия замисъл на автора и за доуточняването на образа на българския хъш като мъченик и герой.

В първа и втора глава писателят постепенно въвежда читателя в света на хъшовете. За да изясни техния начин на живот, идеалите и копнежите им, Вазов прави подробно описание на нощния град, рисува обстановката в кръчмата на Странджата, прави пестеливи портретни описания на хъшовете, представя техните разговори, разкрива поведението им и чувствата, които ги вълнуват.

Тежката, но едновременно с това славна участ на хъшовете писателят разкрива мнoгoстранно и постепенно в цялата повест, като усещането за обреченост, неуютност и самота се ражда още в началото на първа глава, където е поместено описанието на браилските улици през една студена декемврийска нощ. Безразличието и егоизмът на румънското общество, проявени спрямо прокудените от родината им мъченици, се материализират в детайлите на това описание и мотивира отчуждението на шепата българи от света, в който са потърсили убежище. Само малкото тясно прозорче на българската кръчма свети в нощта като фар, който сочи пътя на самотните и изтерзани души на патриотите-хъшове.

Кръчмата на Странджата със своя жалък вид характеризира живота, който водят поборниците за българската свобода далеч от родно място, дом и близки. Убийствената бедност е озлобила душите им и единственото място, в което те отново се чувстват хора с достойнство, е това жалко в подредбата си помещение. За тях кръчмата се е превърнала в дом, но и "малката България", в която отново се чувстват хора. Патетичните картини, отразяващи героични събития от близкото минало, както и надписите на кафенетата и тютюнджийските лавки, държани от българи, изразяват патриотичния дух и героичните пориви на тези унизени човешки същества. Задушливият, но все пак топъл въздух в кръчмата контрастира със студената декемврийска нощ навън. Светлината в помещението е противопоставена на мрака и мъглата. Общността на хъшовете вътре се откроява сред злобата и жестокостта на света отвън.

Пестеливите портретни описания представят различни, но близки помежду си хора, които са обединени не само от бедността и униженията, а преди всичко от патриотичния порив и готовността за саможертва. За тях свободата на родината е висша ценност. Разговорите, които водят, са свързани с най-съкровените им чувства и преживявания, предизвикани от спомена за боевете и премеждията на въстаниците, които са се сражавали в България преди три години. Потопени в спомена за героичните събития, те уточняват отново обстоятелствата в многократно разказваните случки, които им дават усещането за смислено изживян живот.

Едно пространно разсъждение на писателя (пряко изразено във глава) обобщава тези чувства. Докато героите спят, действието е "спряно" от автора (такова "задържане" на основното действие се нарича ретардация), който сам "взема думата" за едно лирическо отстъпление, където, "отклонявайки се" от повествованието за главното действие, той изразява най-възвишените си чувства към родината.