Иван Вазов

(1850 1921г.)

1. Жизнен и творчески път:

Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни 1850г. в гр. Сопот. Произлиза от среднозаможно смейство на търговци със седем синове и две дъщери. Майка му, Съба, го възпитава в обич към България и към българската природа, тя е и първият му читател, критик и насърчител. Баща му, Минчо Иванов Айвазът, е съсечен от турци.

Началното си образование получава в Сопот, а на 16 години е изпратен в Калофер да учи при бащата на Христо Ботев, за да се изучи търговец. Там той е ученик и помощник учител. Покрай достъпа до училищната библиотека у него се заражда основа за бъдещите му литературни интереси. На следващата година е изпратен в Пловдид, в училището на Груев, за да изучава езици, но се увлича по география и история. Когато се прибира в Сопот, постъпва при баща си в дюкяна му, но не проявява интерес към занаята. Минчо се опитва да вкара сина си в правия път като го праща в Олтенца (Румъния) при брат си. Там Вазов пише първото си голямо стихотворение Борът 1872г. Мести се в Браила, където се запознава с хъшовете емигранти, по късно пише покрай тази случка Немили - недраги.

През 1872г. Вазов потегля за Цариград, където се среща с П. Р. Славейков. Учител е в Свиленград и 1874г. се връща в Сопот, където има признаци за избухване на въстание. То така и не се случва и Иван Вазов се връща в Румъния и създава БРЦК. Годините до Освобождението са периодът, в който са поетическите му успехи стихосбирките: Пряпорец и гусла 1876г., Тъгите на България 1877г., Избавление 1878г.

През 1879г. е излъчен като председател на Окръжния съд в Берковица, където събира материал за поемите Грамада и Зихра и повестта Митрофан и Дормидолски. След закриването на съда е понизен в помощник прокурор във Видин и се решава да замине за Пловдив. Става депутат в Областното събрание, редактор на в. Народний глас, председател на Научното дружество с орган сп. Наука. От това време са повестите Немили - недраги, Чичовци, Митрофан и Дормидолски, разказите Хаджи Ахил, Кандидат за хамама, книгата със спомени Неотдавна, пътеписът Един кът от Стара планина и романтичната поема В царството на самодивите.

През 1883г. съставя сбирката Стихотворения за деца, а година по късно с Константин Величков издава двутомна христоматия с избрани преводи от европейската литература.

Три години прекарва емигрантство в Одеса. От там донася първата част на романа Под Игото, която излиза в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 1889г.

В София довършва Под Игото и с английското му издание става световноизвестен. Издава сп. Денница, пише двата тома с разкази Драски и шарки. За кратко еминистър на народното просвещение. Появяват се лирическите сбирки Скитнишки песни, Под нашето небе, разказите и очерците в сборниците Видено и чуто, Пъстър свят, романите Нова земя и Казаларската царица.