ИВАН ВАЗОВ - ЕДНА БЪЛГАРКА

СТРАШНОТО ВРЕМЕ, СТРАХЪТ И СВОБОДАТА

Вазовият разказ Една българка е вече столетник (XI. 1899 - Х1.1999). Един век тази литературна творба вълнува дълбоко и трайно българина. Това въздействие се дължи на образа на главната героиня баба Илийца, образ, изграден от богатото художествено слово на твореца. В страшното време, когато е разбита Ботевата чета, когато страхът е сковал хората, тя, възрастната жена, въпреки личната си тревога, поема съзнателно риска да спаси един народен син, дръзнал със своите сънародници да воюва за свободата на родината.

Проследявайки поведението, мислите, чувствата, преживяванията на баба Илийца за по-малко от едно денонощие, Иван Вазов, верен на своята гражданска позиция като човек и творец, утвърждава най-висшата добродетел - родолюбието, утвърждава националното, българското.

Типична, характерна за робството, е картината в експозицията на разказа. И ако тук драматичната атмосфера е само очертана, то в развръзката на действието (VI ч.) жестокостта на турците е най-силно предадена. В тази своеобразна рамка на робска действителност, на трагично време за българите, още по-силно се откроява постъпката на баба Илийца, а така също и тази на Ботевия четник. Свободолюбивият дух на българина не се подчинява на насилието и тиранията.Случката в разказа Една българка" се развива в напрегната, тревожна обстановка, в конкретно очертани (исторически и географски) време и място на действие - 20.V.1876 г., на левия бряг на река Искър. Войводата Ботев е убит на връх Вола и турските орди преследват една част от оцелелите Ботеви четници. Ето защо е нащрек мъжкото население.

В късния майски следобед селянки чакат ладията да ги превози на другия бряг, но тяхната съдба зависи от този, който вече пет века ги измъчва под своя ятаган. Груби и гневни са думите на поробителя към беззащитната рая. В това страшно време жените са наплашени и безропотно се подчиняват.

Но друга селянка идва ... тичешката откъм Челопек: ... шейсетгодишна, висока, кокалеста, мъжка на вид. Портретното описание е кратко, но то веднага я отделя от другите българки. Баба Илийца не се страхува да заговори озлобените турци, да моли, да настоява упорито и тя успява да смили Хасан ага да премине на другия бряг на Искъра. Да склониш врага в такава ситуация се изисква наистина кураж. Целият си
живот бедната челопеченка е прекарала под робство, но то не е заличило християнското у нея, т. е. българското. За Иван Вазов измеренията на тези ценности - християнско и българско - са равнозначни.

Ретроспективният момент - завръзка в разказа - е срещата на баба Илийца с Ботевия четник, среща, която предопределя по-нататъшното поведение на героинята. Тя веднага се досеща, че момъкът е от ония, дето ги гонят сега. Мигновената уплаха на тревожната жена се заменя със съчувствие и жалост. Доброто майчино сърце е загрижено. В Челопек е огън. Младежът не може да се скрие там сега. Предупреждението е честно, открито казано. Но тя трябва да стори добро клетнику, защото е християнка, а подтекстът е ясен - тя е българка. Старата жена разбира саможертвата на сънародника си, тръгнал за християнска вяра курбан да става." Състрадателната челопеченка е убедена, че в манастира ще я подкрепи игуменът, старец милостив и добър българин.

Смелото решение на баба Илийца да помогне на изпадналия в беда момък поражда нови сили у Базовата героиня. Тя трябва да спаси, ако даде бог, два живота. Сега вече читателят разбира нейната настойчивост пред турците, силната й тревога в очите и