ИВАН ВАЗОВ- ЕДНА БЪЛГАРКА

РОЛЯТА НА ДЕНЯ И НОЩТА В РАЗКАЗА

Начинът, по който е представено времето в една творба, пряко подпомага по-пълното възприемане на авторовите внушения и послания. В разказа Една българка представата за времето не се изчерпва само с отразяването на страшните събития след разгрома на Ботевата чета. Стачното проследяване на времевите граници, в които протича сюжетът на разказа, се подчертава още повече значимостта на неимоверните усилия на главната героиня -баба Илийца - да спаси един от преследваните четници. По пътя към извършването на това добро дело тя преодолява много изпитания и може би най-трудното сред тях е именно надпреварата й с времето.

Ролята на деня и нощта в разказа Една българка се определя от развитието на действието, по-голямата част от което протича през една тревожна за героите нощ, когато баба Илийца се стреми да запази два живота - на болното си внуче и на бунтовника. Тя съзнава, че ако иска да помогне на изпадналия в беда момък, трябва да се върне обратно при него с храна и дрехи и да успее да го скрие преди зазоряване. Затова при преодоляването на всички препятствия, с които селянката се сблъсква в нощта преди втората си среща с него, тя трескаво бърза и нищо не може да я отклони от поставената цел: И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде бог, два живота. При двукратното преминаване през зловещата нощна гора, борбата с кола, пресичането на Искъра с ладията и при мъчителното придвижване с изтощения момък към селото, баба Илийца посреща с безпокойство и тревога все по очебийните признаци на близкото разсъмване. Нощта е закрилница за нея и бунтовника, докато денят е изпълнен с опасности, с турски потери и в крайна сметка донася гибел на оцелелите Ботеви четници.

Развитието на действието в разказа започва на 20 май 1876 година - деня на Ботевата смърт. В този пролетен ден, белязан завинаги от трагичното събитие и последвалите го насилия, баба Илийца случайно среща в церовата гора един от Ботевите четници, който я моли за помощ. Споменавайки точната дата на случката, повествователят й придава автентичност и я включва в едно трагично и героично време от българската история, когато рязко се разграничават страхът от смелостта и малодушието от героизма. Срещата между баба Илийца и бунтовника определя всички нейни по-нататъшни постъпки и оттук нататък тя започва своята отчаяна надпревара с времето, за да направи възможно оцеляването и на внучето си, и на бунтовника. Добротата, чувството за дълг, родолюбието и искреното изповядване на християнските ценности й помагат да поеме не един риск, да забрави себе си и личната си болка и да се стреми до последните часове на изтичащата нощ да изпълни взетото решение.

При залез слънце на 20 май, веднага след срещата си с бунтовника, баба Илийца извършва първата си смела постъпка, като принуждава с настойчивостта си заптиетата да й позволят да се качи с тях в ладията и да пресече Искъра на път за Черепишкия манастир. Без този неин успех усилията й да бъде прочетена молитва за здраве на внучето й и да се сдобие с хляб и дреха за бунтовника биха били обречени на провал още в самото им начало. Тя обаче успява, изпълнена с надежда, че под прикритието на нощта ще осигури от манастира обещаната на бунтовника помощ. Но в светата обител я посреща не добрият стар игумен, а грубият и егоистичен отец Евтимий, който изпитва животински страх за своята безопасност. Баба Илийца настойчиво го моли веднага да прочете молитвата на болното дете не само защото свято вярва в нейната сила, за разлика от божия служител, но защото има и друга основателна причина да бърза. Чувството й за дълг като християнка и българка се оказва безсилно пред егоизма на калугера, който отказва дори да я изслуша за