Вазовият разказ Една българка ни връща към времето на събития, вдъхновили автора художествено да интерпретира съдбовен момент от преломното историческо време за българина.

В страшното време на погром върху Ботевите четници една обикновена българска жена проявява повече мъжество, сила на духа, нравствена издръжливост и извисеност на християнските добродетели, отколкото мнозина други, чиито сърца са сковани от страха и стремежа за самосъхранение.

В контекста на времето на робска подчиненост може да звучи оправдателно всяка проява на страх, на безпомощност. Силата на човешкия дух обаче се извисява най-вече в моменти на изпитания. Свободата на този дух стои над всяко робско ограничение. За съжаление такова проявление е характерно за твърде малко хора и остава непонятно за останалите. Може би затова в техните очи тези хора са луди, безумци, които не мислят за себе си и се хвърлят в огъня, за да изгорят. Героинята на Вазов, баба Илийца, се откроява сред множеството свои съвременници с куража и дързостта, които проявява, когато други благоразумно се отдръпват или скриват. От висотата на една искрена и действена грижа за ближния, за сънародника (Божичко, закрили го, българин е..."), нейната настоятелност и неотстъпчивост пред препятствията и трудностите е изключително необходима. Именно така тя успява да прекоси реката, когато това е забранено за всички българи, живеещи наоколо. Вероятно и Илийца, както и нейните съселянки, също се страхува от жестокостта на турските войници. Вероятно също я боли, заради презрителното им отношение към българите (свини гяурски", хънзъри", магарице"), но в дадения момент тя надмогва унижението и проявява дръзка упоритост. Насочва молбите си към най-чувствителното място на Хасан ага: Ага, за бога, направи това добро, помисли, не и ти имаш деца. Ще се помолим и за тебе!"

Бог е един за всички хора, независимо как се обръщат към него, и именно това разбира старата жена, за да склони иначе непреклонните турци. В съпоставка с примирението на останалите жени, упоритостта на челопеченката е на пръв поглед неясна като мотив. Едва в следващия епизод авторът разкрива причините за поведението на старата жена. И все пак тя поема риск, като се противопоставя на забраната и спира турските войници, които са готови да тръгнат вече с ладията. Рискува с дързостта си, защото те могат да се разгневят и да я накажат жестоко, ако не приемат молбите й.

Състрадателна и отзивчива българка,баба Илийца обещава да помогне на един ранен Ботев четник, макар да знае вече, че навсякъде кръстосват потери, преследващи разбитата чета на загиналия от черкезки куршум войвода.

Сигурно би могла само да изрече нещо съчувствено и да го отмине уплашено, защото наистина е страшно да се помага на преследван от властта бунтовник. Освен това в ръцете й лежи, тежко болно, внучето й, заради което тя е тръгнала към манастира. Старата жена като че ли има много повече причини да откаже помощ, без никой да я съди за това, но няма да е спокойна вероятно съвестта й, сърцето й, ако остави да загине това безпомощно младо момче, тръгнало за християнска вяра Курбан да става ".

Ето така безразсъдно, както биха сметнали доста хора, тя решава да направи всичко, за да го спаси: Да направя това добро... клетнику... Света Богородице, помогни ми... божичко, закрили го...."Молитвените думи са изпълнени с майчинска загриженост и искрено желание и стремеж да помогне на този, който е в беда. Затова старицата призовава и закрилата на небесните сили. Това я кара да бърза сега с утроена сила, за да спаси, ако даде бог, два живота ".

С голяма настоятелност Илийца изисква от калугера в манастира да прочете молитвата за здраве на болното й внуче и сетне да отбори отново манастирската порта, за да си тръгне посред нощ. Точно в този момент дълбоко предпазливият отец Евтимий повторно я нарича луда". Според него, подобна дързост не може да прояви разумен човек. Това, което ужасява