Разказът на Иван Вазов Една българка е създаден по конкретен повод и отразява правдиво историческата епоха (Следобед на 20май 1876г.). Главната героиня е обикновена жена, която в този труден за народа момент проявява удивително милосърдие към непознатия четник. Желанието й да му помогне се превръща в движещ мотив за нейните решителни действия. Състраданието и добротата на тази самотна жена, загубила близките си и останала само с болното внуче на ръце, са нравствената сила на нейната човешка природа. Те й помагат да се бори за спасението на два живота - на болното внуче и на ранения Ботев четник.

Още в самото начало на разказа баба Илийца се проявява като последователна в действията си жена, която винаги намира начин да се справи с възникналите трудности. Единствено тя успява да убеди турчина в необходимостта да премине реката: ...говореше умолително селянката с голяма тревога в погледа. Преживените години са я научили, че няма човек, който да не милее за децата си. Затова с детето в ръце старата жена напомня на високомерния друговерец: Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!... Ще се помолим и за тебе!. Търпението, натрупано през цялото това време на чуждо потисничество, я кара да понесе обидите с достойнство, за да постигне по-важната си цел: ...да спаси, ако даде бог, два живота.

Подвигът на баба Илийца е на пръв поглед съвсем обикновен. Той се изразява в поведението и действията й. Обстоятелствата, пред които се изправя тя, се оказват не само непредвидени, но и непреодолими. Убедена, че Господ може всичко, тя не чака пасивно спасение от Него, а сама търси решения: Тя се зачуди какво да прави сега. , ...и тръгна незабавно нагоре към гората.

На въпроса защо старата жена помага на бунтовника, не може да се отговори еднозначно. Тя е човек с характер. Като вярваща християнка, баба Илийца знае, че няма право да излъже надеждите на изпадналия в беда четник: Да направя това добро... клетнику!... Беки и бог се умилостиви и поживи детето. Така героинята прави своя нравствен избор, защото чувства помощта като неотменен свой дълг. Дори угризенията на съвестта й при мисълта за откраднатата от манастира дреха са само миг на тревожен размисъл, който не я отклонява от нравствения й дълг да помогне: Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...

Много и разнородни са чувствата, определящи действията на старата жена. Но особено отчетливо се откроява нейната решителност (молеше, настояваше упорито, Но селянката се претръшка да върви, но друг избор не й оставаше", с нови сили и с нова ярост, тръгна незабавно).

Неслучайно на фона на зловещата нощна природна картина са разкрити чувствата, които изпитва загрижената жена по обратния път към дома (много смутена, я беше страх, се зачуди, мравки я попъплиха, втрещена, изохка в безсилно отчаяние, въздъхна безнадеждно, запъхтяна, уморена, премаляла, с безпокойство, с много мъка, вайкаше отчаяно тя). Баба Илийца, веднъж вече преминала Искъра., е направила своя избор, независимо от обстоятелствата. И ако тогава тя все пак е могла да разчита на конкретна човешка помощ, на връщане всичко, на което може да се опре, са собствените й сили и възможности, както и силната й воля да не се предава, да успее.

Веднъж дала дума да помогне, баба Илийца проявява невероятна