ИВАН ВАЗОВ - ЕДНА БЪЛГАРКА

ЕДНА БЪЛГАРКА ПО ПЪТЯ НА ДОБРОТО

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са пример за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед назабележими личности носят подобни качества. Те не се натрапват със своите действия, но доказват, че светът се крепи на истината, добротата, справедливостта.

Баба Илийца от разказа Една българка на Иван Вазов отдавна се е превърнала в христоматиен пример за човешка доброта, християнско милосърдие и ненатрапващо се родолюбие. Шестдесетгодишната селянка, отдадена на семейството и труда, при извънредни обстоятелства изявява най-доброто от своя характер и става символ на цялата жертвоготовност и всеотдайност, на които е способен един човек. Тя е една от многото българки, живеещи кротко и незабележимо, които могат да жертват себе си в името на друг човешки живот. Но тя е и единствена между жените, събрали се на брега на Искъра, която отстоява своето човешко достойнство и е готова с цената на всичко да помогне за спасяването на непознат, изпаднал в беда. Двойното значение на числителното-определение еднасъбужда дълбок размисъл за цената на човешката самопожертвувателност, за нравствените добродетели и тяхното отстояване, за националната самобитност, за избора на житейска позиция. Каква е баба Илийца - типичната селска жена или изключението; една от многото или единствена сред множеството това е един от основните проблеми в разказа.

Образът й е въведен на фона на значимо истерическо събитие - края на Априлската епопея и разбиването на Ботевата чета, време, когато се проявяват най-достойните и най-срамните черти от националния ни характер. Наред с героизма, в тези смутни времена излизат наяве страхът, предателството, униженото човешко достойнство. Вазов разкрива драматизма на епохата и внушава изключителността на събитието с множество детайли - точност на времето, описание на обстановката, съчетаване и противопоставяне на документални свидетелства и художествени обобщения. Тези изключителни времена са предпоставка за проява на изключителни човешки качества. Животът е излязъл извън своя обикновен ритъм, изчезнала е делничността: Мълвата беше донесла и тука безпокойствия и турила нащрек мъжкото население; Повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха.

Героичната епопея и последвалите трагични събития разбуждат не толкова родолюбието и борбения дух на множеството българи, колкото техния робски страх и безразличие. На този фон се очертава смелото и достойно поведение на баба Илийца. Чрез нейния образ авторът показва, че обикновеният човек от народа е способен да прояви себеотрицание и героизъм в изключителна ситуация, ако притежава доброта, честност и висока нравственост.

Баба Илийца единствена дръзва да се противопостави на грубото и жестоко поведение на заптиетата на брега на Искъра, защото е мотивирана от желанието си да спаси, ако даде бог, два живота. Надмогнала собствения си страх, без да обръща внимание на обидите свини гявурски, магарице, кучка, тя се осмелява да моли настоятелно безчовечните турци. Жената притежава силен дух и устойчив характер и не би се спряла пред нищо. Тя залага на най-човешките чувства, за да постигне своето: Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти деца имаш! В