ИВАН ВАЗОВ - ЕДНА БЪЛГАРКА

БАБО, БЛАГОДАРЯ ТИ, ТИ СИ ДОБРА ЖЕНА!

(съчинение разсъждение върху целия разказ)

Възпоминанието за великото и героичното е водещо начало в много от Вазовите творби. След като се е посветил изцяло на България, на нейния народ и съдба, писателят родолюбец търси ярки и вълнуващи моменти, които да завладеят ума и сърцето на читателя, като създадат у него светлия образ на родното, на българското.

Вдъхновен от силни патриотични чувства, Иван Вазов пресъздава в своя разказ Една българка образа на една обикновена жена от българския народ, която проявява истински героизъм и затрогваща човещина в смутното и тревожно време, когато Ботевата чета е разбита и преследвана от потери. Героинята на разказа има изключителна ду шевна сила в условията на робство и страх, на погром и изпитания за човешката същност. Баба Илийца извършва един мълчалив, но достоен за подражание подвиг, ръководена от стремежа да спаси човешки живот, независимо от всички изпитания и препятствия по своя път. Чувството й за човешки дълг и християнското й милосърдие я подтикват да мобилизира физическите си^-и морални сили и да направи всичко в името на една изключително хуманна цел. Раненият и преследван Ботев четник оценява възвишения жест на старата жена и с признателност целува напуканата й от труд ръка, като изрича с вълнение: Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!

Баба Илийца обещава хляб и помощ на бунтовника, когото среща по пътя си през церовата гора към Черепишкия манастир. Когато забелязва, че е изнемощял и ранен, че лицето му е бледно и измъчено, сърцето й се изпълва със състрадание и милост. Тя веднага се досеща по чудатите му опнати дрехи, с ширити по гърдите, и пушката, която носи, че това е един от преследваните Ботеви четници. Макар и донякъде уплашена, старата жена нито за миг не се поколебава дали да му помогне. В думите й се усеща майчинска обич и загриженост, въпреки че четникът е само един непознат, който пресича пътя й в особено напрегнат за нея момент - внучето на старата жена е тежко болно и тя бърза да го спаси. Младостта на бунтовника, а и страданието му подтикват старата жена да прояви загриженост и желание да му помогне. Челопеченката заявява пред момъка: Ние сме христиени. За нея това е особено важно, защото вярата й я задължава да помогне на човека, който се нуждае от помощ. Освен това тя разбира, че бунтовникът се е обрекъл да се бори за доброто на всички българи и е готов на саможертва. Затова отправя молитва за неговото спасение: Божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става. Старата жена призовава света Богородица да й помогне в благородното дело. Да направи това добро на клетника, за нея е съвсем естествено като искрено вярваща християнка, защото знае, че само ако направиш добро, можеш и да очакваш добро, можеш да очакваш помощ от Бога. Затова баба Илийца се надява, че болното й внуче може да оздравее. За Илийца животът на момъка става толкова важен, колкото е и този на детето, макар то да й е единствено останало. Сърцето й се изпълва със съчувствие, когато вижда как раненият четник се изгубва в гората, като куца. Очите й се нали ват със сълзи. Тя забързва с утроена сила към манастира, където очаква да намери подкрепа и разбиране от игумена, старец милостив и добър българин. Но вместо него, там я посреща един равнодушен към чуждата болка калугер, който егоистично мисли само за себе си. Този човек, посветил се уж да служи на Бога, е неспособен да помогне на ближния си, въпреки че има възможност да скрие ранения и преследван четник зад стените на манастира. Заради смутното време отец Евтимий е