Иван Вазов Чичовци

Cъбития и случки, действителни лица от родния град на писателя. Пред проф. Шишманов Вазов изповядва: Не знам как съм имал кураж да осмея толкова свои съграждани в тая хумореска... Защото под Мичо Бейзадето, Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Иван Селямсъзът... се крият живи типове, които всеки можеше да познае по онова време. С много жив хумор и с много любов Вазов рисува старите българи, отварящи боязливо душите си за веянията на новото време. Литературната критика отбелязва, че образите в тази повест образуват цяла галерия от колоритни образи и картини от онова време и подчертава разликата в стилистиката и в хумористичното изображение на двамата класически творци Н. В. Гогол и Иван Вазов. Гогол създава монументи на хиперболизирани и персонифицирани човешки недостатъци, докато Вазов рисува живописни портрети, в които багрите се смесват, за да изобразят несложни, но пълнокръвни човешки характери. Действието в тази повест се развива по същото време, когато се разгръща и действието в Немили-недраги 1868 г. Но ако в Немили-недраги са разкрити героизмът и самопожертвователността на хъшовете, то в Чичовци основен двигател е страхът, свързан с дребните човешки страсти. Разкрити са нравите в малкото градче нрави дребнави, жалки и смешни, натруфени с провинциално самочувствие. Но в душите си героите носят не само високата нравственост на патриархалния български бит, а и новото любопитство, и новото съзнание, че са свързани със света, и частица от духа на времето от любовта и вярата в Дядо Иван (Русия) до съзнанието