Чичовци Иван Взов

XVIII Глава

анализ

В 18 глва на Чичовци, са изтъкната темата за плахостта на българина, от предосвобожденския период, и недоверчивостта му към никого.

В самото начало на главата е заступена тази тема. Хаджи Смион до такава степен е обладан от недоверие, че се съмнява и в съмишленика си. Диалогът между двамата еквивалентен на този межу напълно непознати, които още опипват почвата.

Извднъж мнителният Иванчо долавя странен звук. Двмата герои от страх притаяват дъх и не смеят дори да се покажат. Описанието на мистичното същество, което прави Вазов, е сякаш отвъд урвата се задава някакво чудовище. Тук Вазов отново изтъква мотива за страха, като този път той е породен от неизвестното. Проличва и решителността (макар и породена от страх) в напрегнати моменти на част от българското на селение (в лицето на Иван), също така и плахостта на други, които предпочитат да преклонят глава пред настоящите събития, пък ако имат късмет може и да се отърват невредими (в лицето на Хаджи Смион).

Образът на Мунчо е представен чрез грутеска. Лицето му е сравнено с това на звяр, челюстта му е оприличена на тази на преживните животни, а глвата му на чумата, както е изобразена във въображението на децата. За разлика от Каравелов, който описва своите герои за да изтъкне техните натруфени и жалки образи, Вазов загатва косвено за невзрачността на героя си. По-натък това усещане е подсилено с възклицанието Лудият, изречено от Иван. Също така и речта на Мунчо е сходна с тази на първите индивиди от хомосапиенс. Та това подобие на първобитен човек първоначално буди сумнение и страх във Хаджи Смион. Чрез