ЗАЩО В ОДАТА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ИВАН ВАЗОВ СЕ ОБРЪЩА КЪМ РОДНИЯ ЕЗИК

(ПОДРОБЕН ПЛАН-ТЕЗИС)

I. УВОД:

Иван Вазов е всепризнат майстор ваятел на българското слово и горещ поклонник на родния език. За поета патриот е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашия език да съществува и да се развива.

Одата Българският език" е създадена като отговор на публикациите във вестникБалкан". Някои автори, непосредствено след Освобождението, предлагат българският език да бъде заменен с руския, защото е по-обработен и развит. Като отклик на тази антибългарска теза Иван Вазов подема голяма полемика във вестник Народний глас", където освен статии публикува и великолепната си ода в прослава на българския език.

II. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:

Теза:

Конкретноисторическите условия предопределят избора на жанра на творбата (ода) и на формата й - обръщение, прерастващо в изповед към езика. Това позволява на автора да разкрие големия си поетичен талант и искрената си привързаност към родната реч. Езикът, според поета, е най-голямото богатство, наследено от дедите ни". Чрез него поетът - патриот може да разкрие по-убедително своята любов към език, поезия, родина, история, както и да заклейми предателството и родоотстъпничеството.

1. Езикът като отражение на историческата ни съдба - (Език свещен на моите деди...")

Избраната от Иван Вазов форма на обръщение към българския език му дава възможност да разкрие дълбоката си признателност към народа, към неговото минало, история и култура. Езикът ние свещен", защото старобългарският език е най-старият славянски език- латинският" език на славянството, език-образец. Наследен от дедите ни, този език е и нашият майчин език, езикът на който проговаря българинът и с чиято помощ преоткрива света. Езикът на тая, дето ни роди", е надживял робства, възходи, падения и има многовековна историческа съдба. Минал през превратностите на историята, изстрадал в робство и погроми, езикът ни е устоял на ударите на времето.Нападките на чуждите са закономерно явление, но най-много поетът го боли от нападките на своите. Боли го, защото става дума за родоотстъпничество и отцеругателство. Хорът на отрицателите поставя езика в ролята на страдалец и мъченик и борбата за неговото опазване ту се разгаря, ту затихва, ту стига до драматични полемики.

2. Възхищението на поета-патриот от достойнствата на езика - (Език прекрасен...")

Поетът е запленен от благозвучието и музикалността на българския език, от