ИВАН ВАЗОВ - БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

ВЪЗХИЩЕНИЕТО И ВЪЗМУЩЕНИЕТО

НА ПОЕТА

Големият поет и родолюбец Иван Вазов посвещава своето творчество на България, като възпява героизма на нашия народ, светлите страници от историческото ни минало, красотата на родната природа и благозвучността на българския език Поетът се възмущава от онези, които сипят незаслужено хули срещу родната реч. За Вазов тя е гъвкава, звънлива", звук най-сладък сред звуковете". Своето отношение Към тази светиня на българския народ - езика, поетът защитава в стихотворението Българският език". В него той дава израз както на своето безгранично възхищение от достойнствата и красотата на нашия език, така и на силното си възмущение от отрицателното отношение към него на чужденци и българи, достигащо до ругателство. Тези силни емоционални настроения се отразяват на поетичния стил на творбата - ода с полемичен характер.

Възхищението и прославата на родния език са противопоставени на неоснователните хули и отрицания. Вазов изразява своята почит към мъката и стонове вековни", събрани в българската реч: Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Художественият проблем за защитата на българския език е въведен чрез уводната анафора: Език свещен...,/ език на мъки...,/ език на тая, дето ни роди..." Така език" се превръща в ключова дума, която по-нататък в текста се заменя със синонима реч", като по този начин поетът насочва към дълбокия смисъл на тази дума.

Езикът е изключителна духовна ценност, мощно средство за създаване и съхраняване на културните придобивки на обществото.

Поетът се слива с лирическия говорител. Поетичното изложение" в АЗ-форма предава Вазовите най-съкровен мисли и чувства на родолюбец и защитник на националните ни достойнства. Тази съкровеност и силна ангажираност авторът изразява и по още един начин -използвайки формата на обръщение към езика, което разкрива силната връзка творец-език Вазов се отнася към езика като към живо същество, изглаждайки неговия поетически образ, който се откроява със свои характерни черти и забележителни качества.

Достойнствата на българския език лирическият говорител изтъкава на първо място чрез най-важния аргумент - неговата святост език свещен". Инверсията на епитета свещен" подчертава още по-силно тази святост, сакралността на опазената през вековете родна реч. Високото духовно качество на езика се дължи преди всичко на неговата дълбока връзка с родовото ни съзнание, с нашите прадеди (език свещен на моите деди"), с историческата съдба на народа ни, преживя мъки и страдания (език на мъки, стонове вековни"). Посочвайки връзката език-история, поетът подсказа дребния произход на нашия език, както и неговата дълбока връзка с народната психология. Това е език, свързан с най-трайните белези от душевността на българина и с неговата трагична съдба (език на тая, дето ни роди / за радост не - за ядове отровни"). Образът на майката се слива с образа на родината. Изстрадалата майка - родина е устойчив образ на възрожденката поетична традиция, който е траен израз на преклонение и благоговение.

Критерият за смислово богатство и фонетично благозвучие е допълнителен