"Българският език" от Иван Вазов

Одата "Българският език " е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства. Обръщението не е насочено към близък човек, народа или родината, а към езика, защото той се схваща като жив. От друга страна, всеки език е основно средство за изразяване на националната душевност и култура, така че диалогът не е само с езика, а и с народа- носител на този език. Подобно е и обръщението в стихотворението на Вазов "Родна реч", което също утвърждава като ценности красотата и силата на българския език.

Възхвалата и полемиката се сблъскват в одата "Българският език", защото лирическият герой изразява своето отношение, от една страна, към родния език, а от друга- към хулителите му. Иван Вазов показва красотата на българското слово и изобличава безумните му клеветници, според които то е език "за груб брътвеж". Така поетът слива лирическото стихотворение с полемиката. Тъй като основните чувства са възхитата и възторгът от красотата и силата на езика, то естествено жанрът на творбата е ода- т.е. възхвала. Тези чувства на поета контрастират с презрението към хулителите, които отказват на българския народ правото да развива духовната си култура на роден език.Утвърждаването на езика чрез възхвалата се противопоставя на отричането му чрез хулите. В текста важно място заема както защитата на родното слова, така и опровергаването на укорите, отправени към него.

Формата и съдържанието на творбата са подчинени на обща идея- българският език е "свещен" и "прекрасен", достоен за възхвала, както и всичко родно. Лирическият герой възторжено разкрива качествата на българския език- "хубост", "мощ", " сила", "размах", "изразитост жива", "от руйни тонове какъв разкош",- които биха възхитили всеки истински ценител и познавач. Затова ненавистта и презрението, успоредно с възхитата, градират, както и тя самата, за да подчертаят контраста в отношението на поета към езика и към неговите хулители.

Тезата на клеветниците за предназначението на езика " не за песен ", а за "груб брътвеж" отрича правото на българския народ да създава своя култура на роден език, което говори за високомерно подценяване на българите, а това за Вазов е въпрос не само на чест, но и на живот и смърт.

В последните строфи на одата лирическият герой дава тържествено обещание-обет - с литературното си творчество да създава от срама- гордост, от калта- блясък, от хулите- истина именно като използва богатството на българския език. За Вазов проблемът за българския език, както и за всичко българско, е и личен въпрос. Чрез обета поетът, гражданинът, патриотът и честният човек се сливат в единния образ на добър българин, който по всякакъв начин защитава България, българския народ, българския дух и българския език като достойни за съществуване.