Иван Минчов Вазов

Биография

Иван Минчов Вазов е роден на 27.06.1850 в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов.Възпитан да уважава битовата и религиозна традиция Иван учи във взаимното и в класното училище в Сопот.Там той се запознава с българската литература.Приобщен е към рускоезична литература от учителя си Пратений Белчев.Учи и в Калофер при Ботьо Петков,ставайки негов помощник-поддаскал.В литературното му развитие с важно значение са и френскоезичните книги.В Пловдивската гимназия проявява интерес към творчеството на Виктор Юго,Пиер Беранже и други.През 1868 година е извикан от баща си да поеме търговията,но вместо да се интересува дейно от наложения му занаят той пиши стихове в тефтерите."Борът"е и първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание".Макар Събка Вазова-майка му да подкрепя писателската кариера на сина си,баща му е решен да го направи търговец.Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си.Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове.Именно и Браила се запознава и с Христо Ботев.

Щом се завръща в родината започва работа като учител в Свиленград 1872-1873 година,след това е преводач на строежа на жп линията София-Кюстендил,и усъвършенства няколко езика.Става участник в Сопотския революционен комитет.Новият стил на писане e повлиян от Ботев и Стамболов.

След преждевременното избухване на Априлското въстание 1876 емигрера в Румъния,защото може да бъде арестуван.В столицата- Букурещ става секретар на "Българското централно благотворително общество"."Пряпорец и гуспа" и "Тъгите на Бъбгария"насписва с много трудности и първите си стихосбирки.С книгата "Избавление"откриква на Руско-турската освободителна война.Писар в Свищов при губернатора Найден Геров е командирован в Русе.Заминава в Берковица и става председател на Окръжния съд март 1879-септември 1880.Грамада е поема вдъхновена от случаи в съдебната практика на Вазов.

В Пловдив се установява на 5 октомври 1880.Взема деино учасние в културния жикот като критик,публицист,редактор,депутат в Обласното събрание и писател.В продължение на 5 години със своя приятел Константин Величков участва в редактирането на вестника "Народний глас"където води пламенна опозициа със супсидирането на Конституцията от княз Александър Батемберг.За прецедател на Пловдивското научно дурество е избран през началото на 1881,ставаики главен редактор и на неговото списание "Наука"-първото литературно списание след Освобождението 1878 година .

През 1885 Вазов и Величков започват издаването на списание "Зора".В Плоздив издават и прочутата двутомна "Българска христоматия"-запознаваща българина с над 100 родни и чужди автори.Периодът на Вазов в Пловдив е изключетелно важен за развитието му и като белетрист.Основите на българската следосвобожденска литература са положени именно от Иван Вазов.Пишейки "Епопея на забравените","Към свободата","Не се гаси туй,що не гасне"както и повестите