Иван Вазов0

Немили- недраги

Първа глава

В своята повест Немили- недраги Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила. В основата на изображението стоят стремежите, мечтите и идеалите на борците за свобода. Авторът си поставя за цел да възкреси духа и атмосферата на една епоха, която да противопостави на следосвобожденското съвремие нравствени ценности. Чрез контраста в пейзажа, обстановката и портретната характеристика на героите писателят ни въвежда в атмосферата на конкретното историческо време и ни запознава с мечтите и страданията на хъшовете, посветили живота си на висшия идеал- свободата на родината. Повестта започва с описанието на студената и мрачна декемврийска нощ. Подтискащото настроение и угнетяващата атмосфера на браилските улици са израз на враждебна реалност. Тук героите са нежелани, отритнати и ненужни. Единственото спасение от студа, мрака и самотата е малкото, тясно, светещо прозорче на кръчмата на Странджата. Чрез конкретното противопоставяне между светлината и мрака, усещането за пустота, самотност и чуждост се заменя с чувство за опора и сигурност. Тягостното настроение отстъпва при описанието на колоритните кръчми и тютюнджийските лафки. Гръмливите надписи изразяват патриотичните настроения на съдържателите- българи, които не са загубили надежда за победа над поробителя и постигане на тъй желаната свобода. Чрез първобитната живопис изобразяваща тиранина в унизително и злополучно положение, българските патриоти изразяват своята ненавист към турците и надеждите отново да се борят за свободата на родината. Наименованието на всяка кръчма / Българский лев, Филип Тотю, храбрий български войвода, Свободна България/ издава патриотизма и носталгията по родината. Смисълът на надписите представлява дръзко предизвикателство срещу турската тирания и своеобразен отпор срещу отчаянието и угнетението от принудителното бездействие. Още тук Вазов разкрива образът на българския хъш чрез поясняването на понятието народен.

Разкривайки тази славна и героична страница от нашата история, авторът внушава идеята, че свободата на отечеството е основна цел и съдба на неговите герои. Едва тогава повествователят ни въвежда в единственото убежище, готово да приюти злочестите страдалци- Народна къща на знаменосецът. Надписът недвусмислено говори за духовната същност на съдържателя и неговите гости. Малкото тясно прозорче създава представа едновременно за будността и немотията, в която са принудени да живеят хъшовете. Епитетите опушена, полуразбита, топъл, задушлив засилват усещането за мизерия и оскъдица. Детайлите в описанието, допълнени с битови подробности / висока усамотена и измокрена полица/ смекчават подтискащата атмосфера и напомнят домашен уют. Йерархическата подредба на чашите и шулците подсказва усилието на съдържателя да създаде ред и удобство за посетителите. Налепени-те по стената литографии, изобразяващи боевете на Хаджидимитровата чета, не са случаен фон. Те напомнят за някогашни славни битки, предизвикват благоговение и възторг, изразяват дълбока обич към поробената родина и вяра, че борбата ще