ИВАН ВАЗОВ

Костадин Славов

. Живот и дело. - Родно място, учение, поетич. прояви. - Скитане, емигрант, въстание. - На свобода. - Общопризнат поет. - Вазов възрожденец. - II. Лирика. - Майска китка. - Робство, бунт, свобода. - Забравените - Войната. - Героичното. - Хуманни песни - Врагове; военен бит. - Стил. - Македония. - Не ще загине! - Миналото. - Бълг. език. - Природата - Гражданска скръб. - Оптимизъм. - Дидактич. творби. - Трудът - Социални мотиви. - Животът - Смъртта. - Любовта. - Балади и легенди. - III. Епос. - Вазов епик. - Поеми. - Загорка. - Пътни очерки. - Разкази и повести. - Сюжети и идеи. - Композиция. - Романи. Под игото, Нова земя, Казаларската царица. - IV. Драма. - Вазов като драматург. - Комедии. - Драматизир. епос. - Историч. драми. - V. Заключение. - Край на препирните - Творецът. - Художникът. - Значение.

. Живот и дело

Родно място, учение, поетически прояви. - Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в планинското градче Сопот, близо до което било подготвено и избухнало Априлското въстание. Няколко занаята давали добър поминък на сопотското население. Бащата на поета, Минчо Иванов, от рода Айвази, бил заможен търговец, наричан чорбаджия. Строг, честен и малограмотен, той се оженил за нежната и любознателна Съба, поетическа натура, първата покровителка на младия талант.

Родната къща, патриархално огнище на традиция и охолност, изгубена в широк двор и градина, наредена с прост еснафски вкус, близкият връх Трапето и манастирът "Св. Спас", гдето играели децата и в празник се събирали млади и стари, хубавите природни гледки - ето материалната и духовна обстановка, в която се пробудили и оформили силите на Вазов. Умерена трезвеност, стигаща до практичност; привързаност към установеното, примирение с него; тиха мечтателност, без крайностите на увлечението; интерес към всекидневното битие, без жажда за неговото превъзмогване; елементарност на душевните пориви и интереси, стигащи дори до ограниченост на умствения кръгозор - това са чертите, които Вазов получава от средата и които запазва до края на живота си. Широкият свят, необикновеното, героичното, вечните идеи, бунтът против действителността не мамят душата нито на младини, нито отсетне, когато поетът е на върха на славата си и би могъл да се освободи от оковите на времето и дълга.

Природата на Вазов не намира особено ценна подкрепа в образованието, което той получава. Той учи много малко, та се явява самоук и това се отразява съдбоносно върху развитието му като поет. Крупен дар, без необходимата култура, която би му помогнала да осмисли по-дълбоко поетическото съдържание на духа си, той не може да развие напълно своя художествен вкус, да си култивира постоянно чувство за мярка, да преодолее елементарността на своите художествени спекулации.

Той се учи последователно във взаимно и класно училище ту в Сопот, ту в Пловдив, без да върви всякога напред. Запознава се рано със старата руска поезия - с някои произведения на Ломоносов, Державин, Хомяков и започва да пише стихове, с които отчайва баща си, защото той иска да го направи търговец. В Калофер се пробужда по-широк интерес към руския език и поезия, които окончателно затвърдяват решението му да стане поет. Бащата, обаче, го записва в четвърти клас на пловдивското епархиално училище, ръководено от Яким [Йоаким] Груев, за да научи турски и гръцки. Тука учителят му по френски му разкрива чара на френската поезия - Хюго [Виктор Юго],