5. РОЛЯТА НА НЯКОИ ОТДЕЛНИ КНИЖОВНИЦИ И ПИСАТЕЛИ В ЕЗИКОВОТО НИ СТРОИТЕЛСТВО

Иван Богоров и новобългарското езиково строителство

С всеотдайната си, разностранна и дълбоко демократична дейност за духовното и материалното издигане на нашия народ, с дълбоката си обич и преданост към родния език и с големите си грижи и заслуги за неговото книжовно изграждане д-р Иван Богоров изпъкна като характерна и светла личност между най-заслужилите дейци на Българското възраждане.

Макар и да е бил лекар по специалност и да е имал разнообразни други интсреси, Богоров е посветил най-голямата част от живота и силите си на родния език, на неговото изграждане и развитие като основен фактор за издигането и обособяването на нашия народ.

Издал едва 24-годишен през 1844 г. в Букурещ своята твърде важна за правилното изграждане на книжовния ни език Първичка българска граматика, той още половин век след това, до самия край на живота си (1892), продължава да публикува различни трудове (книги, брошури, периодични издания), посветени на езикови въпроси. Така през 1843 г. излиза в Цариград второ издание на първичката му граматика (Първична българска словница). През 1879 г. се появява в София кратка Словница за изучаване на родния наш език, преиздадена през 1880 и 1882 г. Преди Освобождението излизат големите му лексикографски трудове Френско-български речник (Виена, 1869, II изд. 1873, III изд. 1884) и Българско-френски речник (Виена, 1871). Освен това на два пъти. Богоров е започвал да издава тълковен речник на българския език Български речник с тълкувания и примери, пръв листак, 1871 г., 48 с. (Виена) и Български речник, кн. I (А-градство), 1882 г., 64 с., кн. II (градъ-зиманье), 1882 г., 64 с. (Русе).

Характерни за дейността на Богоров са неговите периодични издания, посветени на строителството и чистотата на българския книжовен език. През 18691872 г. излизат във Виена три книжки Упътванье за българския език (по 16 с.), след това Книговище за прочитание (6 книжки по 32 с., 18741875, Виена), Чистобългарска наковалня за сладкодумство (7 книжки средно по 16 с., 1879, Пловдив), Бранилник на българския език и за народна облага (14 броя, 1880, София). Издавал е и единични листове с критични бележки върху езика на различните български издания, като Пукнуване зора, и Сипнуване зора (Русе, 1881), както и редица брошури с езиково съдържание. Също и в другите свои издания учебници по география, литературни превади (Чудосите на Робенсина Крусо, 1849, Еничерите, 1849), пътеписи, вестници, произведения с културен и стопански характер Богоров винаги се е отнасял с голямо внимание и грижа към строителството на книжовния език, а често е засягал и непосредно езикови въпроси.

Сам той, сякаш предчувствувайки вече края на неспохойния си, пълен с динамика и с народополезни дела живот, през 1882 г. е отбелязал на корицата на последната своя брошура под името си: лекар, любослов, първи вестникар, народен представител. Положението на определението любослов веднага след професионалното лекар и