Нетрадиционният поглед към темата за родовата памет, новаторската стилистика и разчупеното традиционно виждане за човека и времето дават основание на литературната критика да оцени трилогията на Ивайло Петров Преди да се родя, И след това и След моята смърт като събитието на годината (Валери Стефанов). Още първите страници на повестта правят очевиден факта, че думите конфликтуват помежду си и провокират читателския интерес към подтекста, носен от сюжетното действие. Чувството за хумор, скептицизмът и ироничното отношение към живота издават вътрешната потребност на твореца да намери необичаен зрителен ъгъл към проблемите и времето. Симеон Султанов обръща внимание на силната му писателска интуиция. И други заглавия на твореца пораждат необичайни асоциации за нестандартното отношение на Ивайло Петров към писателския труд (Мъртво вълнение, Хайка за вълци, Объркани записки).

Чрез избраната аз-форма на изказ повествователят постига по-голяма обективизация на изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го подтиква към детайлизация на изображението. Независимо от вътрешното смущение, което в първия момент изпитва въз-приемателят, когато се среща с героя на Ивайло Петров, естествено е да се вслуша в неговите забележки и коментари за желаното и постижимото в рамките на това привидно спряло време, в което се развива сюжетното действие на повестта. Гласът на индивида се откроява в многогласното повествование (Иван Велчев) като представа на разказвача (въпреки че племенникът чичо Мартин дава основание да се говори за пробив в рода). Все още колективният човек дава тон на живота въпреки зараждащата се съпротива у идващото поколение срещу традиционното и недемократично отношение към живота на човека.

В сравнение с Автобиография на Бранислав Нушич, в жанрово отношение произведението на Ивайло Петров също може да се характеризира като такова. Заради сюжета и подхода към житейските ситуации трилогията е точно автобиографична (въпреки всички необходими резерви от страна на възприемателя относно достоверността на събитията). В действителност необичайният зрителен ъгъл издава друга нагласа за възприемането на живота в неговата цялостност или фрагментарност, в двуединството или двуделността му. Произведението влиза в противоречие с основните изисквания на автобиографията, защото никой човешки живот не би трябвало да се приема за толкова незначителен, че да не се свърже с този на общността (следователно - и в исторически аспект).

Авторовата позиция към избрания от него разказвач показва привиден стремеж към идентификация. Със симпатия и насмешка се влиза" в действието, но въпреки първоличната форма на изказ е трудно да се говори за истински автобиографизъм: Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. (гл. 1) Провокативно, дистанцирано, антитезно се тълкуват събитията и фактите, преди да се изясни цялата ситуация, в която участват всички заинтересовани лица.