Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимото. Настоящето винаги с любопитство гледа на отминалите събития. Миналото е коректив на реалното, в което новото неизменно се превръща в променена, актуализирана традиция. Тя присъства като наследен и опазен морал в размислите за света и начина на живот на съвременния човек.

Частица от вечната истина за родовия свят на българина пулсира и в художествената ирония на Ивайло Петров в повестта Преди да се родя. Нейните творчески послания търсят обяснение за универсалните ценности, които винаги предшестват раждането на нови духовни светове и цивилизационни модели в съзнанието на индивида. Неговият път във времето е предопределен от традицията, актуализирана от съвременността.

Започва формирането на ново личностно съзнание, адекватно на времето, в което живее отделният човек. Той има нов личностен облик, в който реално се оглежда и миналото на традицията. Личността на всяко време и епоха е кръстопътна среща на минало и съвременност, но и духовно начало за формиране на нова ценностна система за човека и времето, в което живее личността, решила творчески да преобрази света.

Между раждането на новото време и смъртта на старото застава нравственият критерий на Ивайло Петров за изконното в традициите на рода. Всичко започва от предците и родовия морал. В този, филтриран от времето, свят на обичаи, ритуали и традиции е духовният, повествователен извор за творческите послания на Ивайло Петров в повестта Преди да се родя":

Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години идва месеца.

В пространството на отминалата време неусетно влиза и повествователят. Участва в събитията, наблюдава, анализира. Негово е правото и на художествени изводи. Той е съдник на епоха, твърде различна от творческия миг за написване на повестта Преди да се родя. Светът на авторовото съзнание идва от тези далечни и позабравени времена, в които човешки изконното и примитивно традиционното странно съжителстват. Непроменен от векове морал с водещо нравствено начало - дълга към рода - определя ритуалните действия на житейския кръговрат. Между раждането и смъртта неумолимо застава животът с традиционния модел на повтарящи се хронологични етапи на съществуване. Те имат свой ритъм и своеобразна култова празничност. Никой не може да отмени тяхното задължително присъствие в живота на отделния човек. Индивидът не принадлежи на себе си, няма свободата да избира. Поведението му е следствие от приетите и наследени форми на колективно родово съзнание. Човешкият интимен свят е лишен от индивидуалност. Всички емоционални изблици и вътрешни състояния надуха: болка и радост, любов и омраза, са част от ритуалните действия на традицията.

Затова и женитбата, като начало на индивидуален начин на живот, е традиционно проявление на родовата воля на колективен патриархален разум. Той е въплътен в представите за света на българското патриархално семейство. Единствено родовата стойност на семейното решение има значение. Чрез ритуалната игра на сватосване се афишират стойностите на рода, осъществил приемствена връзка между поколенията и