ИВАЙЛО ПЕТРОВ - ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ

ПРЕОБЪРНАТИЯТ РОДОВ КОСМОС

Преди да се роди преобърнатата идея за човека, се ражда ироничният размисъл на Ивайло Петров в повестта Преди да се родя. Повествованието носи преобърнатия - отразен образ на света в съзнанието на автора. От неговия хуманен ракурс, макар и преобърнат, времето променя - преобръща посоката на пространствените проекции - горе-долу, ниско-високо - в хронологичния ред на случаи, събития и разказ -авторски коментар, свързващ интертекстово обърканите посоки на времето.

Малкото, незначителното става значимо и високо, а реално стойностното се смалява до ненужност за новото време. Преобърнати са времената, хората разместват своето място в хронологията на поколенията и продължителят на рода - внукът, се оказва свидетел на пуническата битка за брачния договор между родителите си, водена от старейшините на двата рода - дядовците Иван и Георги.

Авторският разказвателен АЗ анонимно присъства в ироничната алхимия на размесените времена. Наблюдава от четирите посоки на света ставащото в родовия космос на своето българско съзнание.

Ироничният художествен свят на Ивайло Петров ясно откроява тъжния смях на три поколения, като всяко от тях оглежда лика си в кривите огледала на времето на останалите две.

Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време естествено въвежда пародията в художественото повествование. Реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца, а небето на родовия космос е сякаш под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения, стъпкват духовните стойности на традицията, а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята неосъзната безпомощност.

Родовият космос смалява мащаба си. Става тесен и малък от дистанцията на пародираното интелектуално превъзходство на по-новото, модерно време, оказало се неочаквано на първо място в обърканата хронология на наследственото родово бреме.

Анонимният авторски АЗ, сякаш от позицията на вечно въртяща се магическа сфера, иронично обхожда и оглежда от високо иниско хоризонтала и вертикала на своето и преживяното от рода време, на билото и ставащото в момента. Авторът едновременно участва в събитията, разказва за тях и ги оценява. Той е очевидец, пряк участник и тълкувател, който анализира било и ставащо чрез погледа на свое и чуждо време. Дистанцията между съвременност и минало има вече друга мяра. Отново преживените късове чужд живот от родовата история превръщат миналото в реалност. Случилото се някога започва да става сега. Превръща се в настояще, а съвременният миг от живота на разказвача е повтарящата се еталонна мяра на времето като приемствена традиция.

Авторът усеща чуждо времето на своя реален съвременен живот. Ироничният поглед към ставащото го дистанцира и той се озовава далеч във времето - преди раждането на съвременния модерен свят. Далеч от своето време, но съвсем близо до вече билото, преживяно от предците, родово време. То му е скъпо и близко, макар и да навлиза в неговото пространство с модерния ироничен поглед на своя съвременник.

Художествената оптика е наистина обърната. Своето става чуждо, миналото -близко и родно, а настоящето - критично отразено в кривото огледало на вечното