КАРТИНАТА НА СВЕТА В ПОВЕСТТА

ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ ОТ ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно различните градски обичаи и нрави. Селото се погражданява. Повестта Гераците на Елин Пелин винаги се сочи като претворяване на този преломен исторически момент от живота на българското село. От Елин Пелин до Йордан Радичков и Ивайло Петров и до по-младите селски автори, различните страни на това погражданяване са обект на драматични, иронични, пародийни художествени изображения.

В повестите Преди да се родя и След това Ивайло Петров разказва за родителите си, за своето детство, за роднините и близките си. Най-често авторите, когато си припомнят детските години, възкресяват спомените си с носталгия и топли чувства, а Ивайло Петров - напротив, разказва с горчива ирония и самоирония, с дистанциран хумор към най-близките си и към самия себе си, тъй като и той е част от тогавашното селско семейство. Пише с невероятна духовна дистанция за свидни и дори святи неща като роден дом", бащин дом", родна стряха", детство", родина", идилична любов"... Става дума за понятия, за които винаги говорим с вълнение, с топлота и трепет и не си позволяваме да ги съдим критично. Ивайло Петров обратно: става все по-духовит, находчив, изобретателен в изобличенията си, когато представя своите диви, необразовани и нецивилизовани герои! На какво се дължи тази негова странна позиция към собственото му минало? В никакъв случай тя не се дължи на чувството му за превъзходство, нито на надменност на съвременен градски човек и интелектуалец, който се срамува от родителите и рода си. Неговата позиция на иронизиращ и пародиращ е обусловена от убедеността му за вредата, която нанасят днес в нашия живот изостаналостта и консерватизмът на миналото.

Повестта Преди да се родя представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е свидетел на събития още преди да се роди, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран Йовков патриархален космос - носител на човешките ценности, тук вече е разколебан. Ироничният художествен свят на Ивайло Петров ясно откроява тъжния смях на три поколения, като всяко от тях оглежда лика си в кривите огледала на времето на останалите две.

Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време естествено въвежда пародията в художественото повествование. Реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца, а небето на родовия Космос е сякаш под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения, стъпкват духовните стойности на традицията, а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята неосъзната безпомощност. Родовият Космос смалява мащаба си. Става тесен и млък от дистанцията на пародираното интелектуално превъзходство на по-новото, модерно време, оказало се неочаквано на първо място в обърканата хронология на наследственото родово време.

В парадоксалната си автобиография Ивайло Петров изгражда чрез смешното иронична представа за света. Осмивайки го, той се дистанцира от него и налага своя естетически идеал. Чрез ироничния, но тъжен смях на разказвача са отречени невежеството, примитивността, грубостта. Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото