ИВАЙЛО ПЕТРОВ - ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ И СЛЕД ТОВА

ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ВРЕМЕТО

Първият ключ към разгадаване особеностите на всяка творба е нейното заглавие. Няма съмнение, че логическият акцент в Преди да се родя и след това пада върху две думи - преди и след. По своята смислова, а следователно и граматическа същност това са предлози, т. е. неизменяеми, непроменливи, устойчиви думи. По характеристиката си те се отнасят към показателя време. Като функция, предназначение и роля те служат за конкретизиране, по отношение на времето, на друга дума или думи в текста. В този случай тази дума е глаголът да се родя, който е разположен между двата предлога. Средищното му място очертава както ролята му на основен показател, на посока за време, така и ролята му на критерий, на мярка за това време. Най-сетне не бива да се подминава без внимание и изборът на съединителния съюз и, чиято задача е да сближи, да съпостави и сравни онова, което е преди, с това, което е след. Така още със самото заглавие на творбата авторът поставя ударението върху времевите й координати.

Ходът на повествованието в Преди да се родя и след това се осъществява по следния модел: в първата част на повестта, наречена Преди да се родя, водещо е времето преди раждането на разказвача, но то непрекъснато се съпоставя и съизмерва с неговото съвремие. Следователно, налице са житейски явления от два времеви пласта. Същият подход се реализира и във втората част И след това, където водещо е времето след раждането на повествователя, но то също е подложено на осветляване в контекста на по-късната му и зряла житейска опитност. Ивайло Петров предлага на читателите си две отражения на времето на своето раждане едното е преди, а другото е след него. В крайна сметка разгръщането на повествованието обхваща три времеви пласта: на живота, който е съществувал преди раждането на човека, на живота, който ще съществува след раждането на човека, и на живота, който ще съществува и след раждането на отделния човек. Ето защо времето става пластично или то има, според определението на самия Ивайло Петров, трето измерение.

Основен композиционен елемент в Преди да се родя и след това е семейно-битовото време. Ивайло Петров е безкомпромисен в симпатиите си към народното разбиране, че животът на българина се определя единствено от наличието на такова време, че житейският път започва и преминава чрез този вид време. Творческата убедителност на писателя е в това, че той успява да види и да покаже в повестта си белезите, показателите на семейно-битовото време на българина. На първо място семейно-битовото време се реализира чрез живота на отделните човешки същества (индивиди) и техния начин на съществуване. Ивайло Петров изтъква значимостта на тази връзка винаги, когато пресъздава онези вариативни ситуации в живота, които са се осъществили (и за които той в повечето случаи изказва своето съжаление, а понякога споделя и удовлетворението си). Това са или грешки, или разминавания, или недосещания, или някакъв друг вид неосъществявания, вследствие на които човешката съдба изскача от един възможен коловоз и попада във вече осъществилия се. Характерен пример срещаме в седма част на Преди да се родя , разказваща за неосъщественото омъжване на майка му за богатия син на Карабеловите: В стаята влезе бащата на момъка, пъргав човек с тесни живи очи, който би могъл спокойно да ми стане дядо и да ме люлее на коленете си... Втори израз на семейно-битовото време представляват оцеляването и трудът. Още уводните думи на повестта изразяват тази мисъл: Баба и дядо... решиха да се сдобият и с още две работни ръце. И във втората част на повестта (напр. гл. 11) също се среща такава мисъл: ... Майка ми си оставаше най-здравата работна ръка, та дядо гледаше да я използва още някоя и