Една закъсняла родителска лекция

(IV глава от повестта "Маминото детенце")

съчинение разсъждение

Повестта "Маминото детенце" е създадена преди повече от един век , но тя актуална и днес , защото в нея Любен Каравелов поставя вечния нравствен проблем за възпитанието на младото поколение .

Нено и Неновица се оказват неспособни да предотвратят нравствената деградация на сина им.Вредният им родителски пример е причината за падението на тяхното вече пораснало "мамино детенце".Твърде закъснял и безполезен е опитът на Нено да осъди недостоините постъпки на сина си.

"Лекцията му"е изслушана с малчаливо бездушие с остра ирония Любен Каравелов набюдава родителите,и особено Неновица ,която дори след кражбата допуска непростима родителска грешка.

Сатирични детайли в портретното описание на герой,както и пряко изказаните от писателя забележки,са художествени похвати, с които осъжда такава криворазбрана родителска загривеност.

Несъзнавайки границата между доброто и злото чорбаджийският син не уважава никого-дори собствените си родители,чиито пари пропилява.Бащата не успява да го превазпита със своя закъснял опит да изобличи прахосничеството и безделието му.А може би не толкова грижата за възпитанието на Николчо ,а страхът от загобата на пари и власт кара Нено да жертва ценните си тишина и спокойствие.Не е случайно,че лекцията започва с въпроса как се печелят пари след като постоянно в семейството се говори за пари , логично е бащата да се тревожи за тях.

В този диалог Николчо отговаря на всички бащини въпроси с наглост и безочие. Чорбаджийският син излага пред Нено собственатат си теза , че ако парите са добити без труд и пот - защо да не се харчат. За усртоумните отговори , който дава, авторът иронично го нарича - "политикоикономистът" . В разговора за парите Нено пита как точно се печелят пари , а самият той не е виждал . Самочочуствието на литературния герой Любен Каравелов изказва с думите "погледнал баща си така както както гледа знаюващият ученик на учителя си" , а заблуждението на Нено, че е полезен " из всичко се видело , че той е останал задоволен от първия отговор " .

Дори и в този момент читателят не вярва на Нено , който тупайки с крак , заявява , че жив ще одере сина си. Досега бащата единствено цени дрямката , спокойствието и тишината , за да приеме читателят , че само заради възпитанието на сина си той ще се откаже от тях .

Николчо слуша лекцията с безразличие , нахалство и разглежда врабчетата през прозореца . Безразличието се заменя със страх и напрежение , когато майка му влиза в " зимника " .

Когато Неновица влезнала в зимника , виждаме как мързеливите , лениви Нено и Николчо се раздвижили за секунди . Авторът ги показва в непозната за нас страна , единствено причината за това обаче си остава най-важното за тях парите. В контраст с бездушното поведение до този момент Николчо е представен с поредица от динамични действия :" изкокнал" , " се спуснал" .

А Нено, обикновено безразличен към заобикалещите го, е обрисуван с кратък детайл от портрета : " лицето му било станало бяло като кърпа".

На физическата промяна в литературните герои съответства страхът от промяна в домашните взаймоотношения . Живеещи застинало и спокойно досегашно безразличие един към друг , в този момент настъпжа събитие нарушаващо го . Това е разкриване на кражбата . Всички са силно смутени и се държат необичайно . Чрез странното им поведение писателят внушава изключителното значение на парите за тях. Основна ценност и смисъл на живота им , парите са грижливо крити от Неновица .

Изчезването им е катастрофа и без тях героите се чувстват нищожни с духовната си празнота .

Л.Каравелов особено силно се надсмива над такива разбирания чрез портрета на Неновица :" Изревала така диво ...учите му блестели , на устата му се появила пяна.."

За да покаже голямото си презрение към Неновица Л.Каравелов използва необичаен литературен подход , да опише геройнята в среден род. Освен това той отново изобличава ужасния й външен вид чрез гротесковото описание , той я представя с "пяна " на устата като кон . Авторът майсорски иронизира Неновица в момента , когато тя разбира , че са и отнели най-скъпото парите .Това деяние е резултат на собствените й родителски грешки и за това авторът не изпитва съчуствие към нея .

Дори когато синът извършва такова престъпление като кражба от дома , неочаквано