ЮРИДИЧЕСКИ ФИКЦИИ И ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕЗУМПЦИИ.
ПРАЗНОТИ В ПРАВОТО.
АНАЛОГИЯ НА ЗАКОНА И АНАЛОГИЯ НА ПРАВОТО



раздел
ЮРИДИЧЕСКИ ФИКЦИИ И ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕЗУМПЦИИ


. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА:

Презумпциите и фикциите са начин на юридико-логическо разсъждаване. И двете допускат съзнателно отклоняване от обективната действителност с оглед постигането на желани от законодателя цели. Те са правно-логически конструкции, чрез които се постигат правни цели. Те са правно-логически конструкции, юридико-технически прийоми, правни способи за преработване на фактическата действителност. Те са особен вид юридически факти, доколкото пораждат правни последици. Правни последици се предизвикват от тях все едно са се осъществили други юридически факти. Те са сложни юридически похвати, "своебразни връзки" в нормативния материал, които осигуряват оптималното функциониране на правната система. Фикциите и презумпциите се установяват от правната норма и съществуват, оправдават, обосновават в границите, определени от нея. Презумпциите и фикциите показват и доказват идеалното, догматичното битие на правото, противостоящо на реалността. Те осигуряват непротиворечивост, постоянност, стабилност, приемственост на правото като идеална съзнателна конструкция.


. ЮРИДИЧЕСКА ФИКЦИЯ:

1. Същност:
Фикцията е житейско и логическо оправдано съзнателно предположение, приемащо за съществуващо явление от обективната действителност, което в действителност не е налице.
Фикциите са едно от най-ярките проявления на нормативно-ценностния характер на правото. Те правят нормативната действителност различна от обективната действителност поради ценностни съображения. С оглед защитата на базисни обществени ценности, правосъздателят допуска разминаване между нормативната и обективната действителност. Правото не следва само да отразява обективната действителност, но и да я моделира с оглед на защитата и налагането на определени висши обществени ценности. Затова правото понякога съзнателно, нарочно предполага, допуска съществуването на обстоятелства, които не са налице в обективната действителност.
Думата "фикция" има своя корен в латинската fingere (измислям си, въобразявам си).
Чрез фикцията се приравнява по своите правни последици несъществуващ факт с тези на други факти, които съществуват.