Иван Вазов

Италия - В Ватикан

(по Кардучи)

Когато Галилей, тоз ум високи,

каза: земята се върти,

из глухи полози дълбоки

на мрак и тъмноти

разчу се клетва непозната:

"Смърт, смърт на сатаната!"

Когато Хус със реч гореща, нова,

огря дълбоката тъма

и на лъжата в самата основа

заби топора на ума,

разчу се вик из тъмнината:

"Смърт, смърт на сатаната!"

Когато Гутенберг - Колумб случаен -

сложи най-първите слова

и светлостта из затвора си таен

кат птичка с шум се изтърва,

пак чу се вик из таз палата:

"Смърт, смърт на сатаната!"

Когато по-подир Волтер - пророкът

с цял рой борци гръмна

догматът, трона, расото, порокът

и рече: "Дайте светлина! "

Друг глас екна из тъмнината:

"Смърт, смърт на сатаната!"

Летяха векове. Борците смело

вървяха, мряха в бой велик,

при всяка нова стъпка, мисъл, дело -

все тоя див подземен вик.

О, Ватикан, виж грее светлината!

Поклон на сатаната.