Иван Вазов

Италия - В Помпейския музей

"Не бутай тоя съд - каза стражарът, -

разпукнат е... почти полуизгнил...

Чуплив е той, не бива да го барат,

най-малкий удар би го разломил.

Звънлив и як излял го бе грънчарът;

той благовонни миризми е крил,

той сладък дъх е пръскал из олтарът,

палатите е с аромат пълнил.

Но лава огнена бухна - обля го!

Не го строши съвсем, но що? Пукна го.

Не бутай тоя съд, далеко стой!"

Тогаз турих ръка до сърце близко

и, мрачен, дълго се повтарях низко:

"Не бутай тоя съд, разбит е той!"

Хотел "Диомед"