Иван Вазов

Италия - Туристи в Италия

(Г-ну М. М-рову)

Ах, приятелю, за бога,

възхити се за минута,

ний пътуваме със тебе

из Италия прочута;

из земята благородна

на венчаните поети,

на изкуствата безсмъртни,

на великите скелети.

Възхити се, съгласи се,

че тук всичко е прекрасно,

естеството по е нежно,

и небето по е страстно.

Не съсипвай ме със твойте

отрицания злодейски,

не за туй през три морета

идем в тоз край чародейски!

Викна ли: "Виж как небето

е лазурно!" - ти кораво

го изглеждаш и добавяш:

"Стои малко пепеляво!"

Възклицавам ли със патос:

"Чудно си, море кристално!"

Ти се вгледваш във лимана:

"Но тук, казваш, то е кално!"

Срещнем ли в "Толедо", шумно

млад рояк италианки

огнеоки, пълногръди -

обаятелни вакханки,

ти прекъсваш ми възторга

и ми сочиш без пощада

продавачките на дрипи,

що се пощат на площада.

В Рим дойдохме. Що за чудо!

Вред фонтани, обелиски,

статуй, храмове, палати -

плод на гений италийски.

И захласнат ази зяпах

в чудесата римски тия;

ти записваше в портфеля:

"В тоз град няма търговия!"

Но веднъж те аз изгубих.

Боже мой, къде пропадна?

Ти си странник, кат и ази,