Иван Вазов

Италия - Неапол

"Поклон, поклон, Неапол!" - с този вик

летях към твоя драг предел чаровни,

поклон, ти казвам и в последний миг,

и трьгвам, хубавецо баснословни!

Обичам твоят исполин велик

и задимял, с руините вековни,

на твойто небе синия светлик,

на твоето море шума любовни.

Обичам твойта нега, аромат

и багри; твойте празници безумни

и пусти храмове, и стъгди шумни,

и пъплещий из тебе дрипав свят,

и бедност весела, и лазарони,

и ваклите моми, и макарони!

Неапол, май 1884